Съпругът ми почина, когато децата ни бяха още много малки. Останах сама с дългове и без работа. Тогава баба ми ме посъветва да замина в чужбина да печеля пари.
Не знаех как да оставя децата, но баба ми беше сигурна. „Давай, мога да се справя“, каза тя. Така заминах за Великобритания да работя. Беше невероятно трудно, но се справих.
Пращах всички пари на баба ми, оставях за себе си само за най-необходимото. Слава Богу, децата бяха добре.
Когато дъщерите ми влязоха в университет, плащах за образованието и жилището им. С времето успях да им купя два апартамента.
Наскоро им дойдох на гости, за да празнуваме заедно Коледа и Нова година. Носех на дъщерите си 7 хиляди евро, които бях спестила с мъки и пот през последните няколко месеца. Мислех да им ги разделя, за да могат да имат за собствените си нужди.
– Скъпи мои, това е подарък от мен за вас за Коледа.
– Мамо, нямаме нужда от парите ти – отговориха те.
– Но защо? Стараех се заради вас.
Отговорът им ме изуми. Останах без думи.
– Мамо, това са твоите пари. Цял живот работеше за нас, но забрави за себе си. Обичаме те и искаме да си щастлива.
Не знаех какво да кажа. Сякаш някакъв товар изведнъж падна от плещите ми. Заедно отидохме в салон за красота, след това на шопинг. А за Нова година цялото семейство реши да отиде на почивка на планина.
Знам, че децата на мигрантите често стават разглезени и неблагодарни. Имам приятели в Италия, чиито деца искат все повече пари и пакети от чужбина.
Но моите дъщери не са такива. Те оценяват моя труд и жертви, а сега самите те са ме обградили с грижи и внимание. На Коледа ми забраниха да готвя, като обещаха да поемат всичко сами.
Сега съм щастлива. Оказа се, че са готови да ме подкрепят така, както аз навремето ги подкрепях. Това е нов етап от живота ми, изпълнен с любов и грижа.
