Физикът Владимир Ефремов е известен и уважаван човек в научните среди. Той участва в изстрелването на Гагарин в космоса и участва в разработването на космически кораби.
Подобно на много учени, той бил убеден атеист и вероятно никога не би променил възгледите си, ако не бил един инцидент.
В онзи ден Владимир Григориевич си бил у дома, заобиколен от роднини. Той внезапно получил пристъп на кашлица (ученият страдал от хроничен бронхит). Когато атаката приключила, Владимир Ефремов седнал на дивана.
Сестра му Наталия първа се приближила до него. Докосвайки брат си по рамото, тя попитала дали всичко е наред с него. В този момент Владимир Григориевич паднал безжизнен на една страна. Наталия проверила пулса му. Не бил осезаем.
Сестрата на Владимир Ефремов, лекар по образование, се опитала да спаси брат си и да „стартира“ сърцето му. Седмата минута вече била приключила и най-накрая Наталия усетила тласък под ръката си.
Сърцето на брат й забило отново. Той започнал да диша.
– Мислехме, че си умрял, че това е краят – било първото нещо, което чул Владимир Ефремов, след като дошъл в съзнание.
Ученият събрал сили и тихо прошепнал:
– Няма край. Там също има живот. Но той не е като тук.
Познанията от другия живот и разваленият телевизор
Владимир Ефремов описал много подробно какво се е случило с него през тези седем минути. Опитът на физика е публикуван в научно списание. Колегите на учения, които прочели тази статия, заявили, че е невъзможно да се измисли такова нещо.
А репутацията на Владимир Ефремов в научните среди била безупречна.
Когато физикът трудно поел последния си дъх, той осъзнал, че животът му е на път да свърши. Тогава усетил приятна безтегловност. Нищо не го притеснявало. Съзнанието не го напускало. Ученият сравнил състоянието си със спокойствието на детството или усещането за летене насън.
Той всъщност прелетял през огромна тръба. В този момент не усещал тялото си, но можел да възприема всичко около себе си. Той „се вслушал“ в това, което чувства сега. Владимир Ефремов не изпитвал нито страх, нито тревога. Завладяло го блаженство.
Владимир Ефремов отбелязал: когато летял през тръбата, той можел да мисли, да наблюдава, да помни.
„И ако мога да мисля, значи продължавам да съществувам“, разсъждавал той. Ученият все още можел да се контролира. Той успял да се върне през тръбата и да огледа отново района, през който лети. Пейзажът приличал на планински.
Докато бил в тунела, Владимир Ефремов отбелязал още една удивителна особеност. Той осъзнал, че знае всичко за света, който току-що бил напуснал.
Ученият сякаш надхвърлил всички земни знания. По някаква причина в този момент се сетил за телевизора от апартамента си, който се нуждаел от ремонт. Ученият видял това устройство от всички страни едновременно.
Владимир Григориевич не само разбирал как работи телевизорът до най-малкия детайл, но също така знаел къде се добива рудата, за да се произвеждат нейните елементи. Освен това той познавал всички, които участвали в производството на тоззи телевизор. Той знаел всичко за семействата на тези хора, за ежедневните им проблеми, чак до конфликта със свекървата.
Владимир Ефремов също намерил счупената част в телевизора. Той разбрал какво трябва да се замени в него.
И след като ученият бил реанимиран, той се възстановил и започнал да ремонтира счупения телевизор. Купи нова част и устройството започнало да работи.
Между другото, това не е единственият проблем, за който той намерил решение, докато бил в тръбата. Дълго време Владимир Григориевич не успял да финализира дизайна на крилатата ракета. Но по време на полета той видял напълно устройството на тази разработка. След завръщането си физикът успешно завършил работата по този проект.
Човек вижда там всичко, което иска да види
Всичко останало, което Владимир Ефремов успял да разбере и види за тези няколко минути, е трудно да се опише. Всички обекти, които съществуват там, според учения са взаимосвързани.
И процесите протичат по дадени закони. Човек там може да въздейства върху обекти само с една мисъл. Владимир Ефремов успял да промени релефа на тръбата, по която летял, променяйки очертанията на обектите.
Докато билтам, ученият стигнал до извода: човек вижда там всичко, което иска да види. Поради тази причина историите на хора, преживели смъртта, се различават по много начини.
За самия Владимир Ефремов състоянието, което изпитал, докато бил в тръбата, било несравнимо по своята радост с нищо на земята. Дори младежката любов е нищо в сравнение с тези чувства.
Вярно, ученият трябвало да преживее и неприятни усещания. По време на пътуването си той почувствал, че нещо му пречи да „напредне“ по-нататък. Някой го дърпа буквално като като растение от земята.
Всичко започнало да се върти около него и той видял бледата си сестра. На лицето й бил изписан ужас, а лицето на учения изразявало възхищение. Той казал на семейството си, че вече не се страхува от смъртта, защото тя е врата към друг свят.
