„След като родих чувах тези думи всеки ден. Връщайки се от работа, мъжът ми първо си миеше ръцете и веднага отиваше при бебето, без да обръща внимание на нищо друго в къщата. Тогава се влюбих в мъжа ми за втори път.
„Мама трябва да си почива“ – усмихваше се той, взимаше Филип на ръце и започваше да му пее приспивна песничка, докато Филип не заспи.
„Мама трябва да си почива“ – сънливо мърмореше, ставайки през нощта, за да смени пелените на бебето и да ми го даде в ръцете, за да го накърмя. Търпеливо чакаше малкия да се нахрани и внимателно го слагаше отново в креватчето.
„Мама трябва да си почива“ – запретваше ръкави и го хранеше търпеливо с лъжичка.
„Мама трябва да си почива“ – и приготвяше Филип, когато беше на една годинка, за разходка, давайки ми възможност да прекарам известно време на спокойствие.
„Мама трябва да си почива“ – казваше усмихнато на сина ни и отиваше да му прочете приказка или да му разказва такива, които сам измисляше.
„Мама трябва да си почива“ – казваше на Филип и двамата отиваха да проверяват домашните за следващия ден.
„Мама трябва да си почива“ – намигна на Филип, когато той се прибра от абитуриентския си бал. Когато чувах тези думи, ме обземаше някаква необяснима нежност, те сгряваха душата ми и веднага изчезваха, и тревогите, и умората ми.
Очите ми се изпълваха със сълзи на щастие, което исках да споделя с целия свят. Имаше и трети път, когато любовта ми към него ме връхлетя отново.
Когато думата „мама“ беше заменена с „баба“. „Баба трябва да си почива“ – заплаши шеговито с пръст внука ни, когато остана да спи у нас за първи път, взе го на ръце и започна тихо да му пее приспивна песничка.
„Баба трябва да си почива“ – намигна на внука ни и двамата приготвиха въдиците за да отидат на реката за риба в съботната сутрин.
„Баба трябва да си почива“ – каза с лек укор в гласа си и подари на внука ни слушалки, за да не гърми музиката от таблета му из цялата къща. Не доживя раждането на внучката ни съвсем за малко.
След смъртта му Филип и неговата съпруга ме прибраха в техния дом и отказаха да ме оставят сама в празната къща. За първи път държах внучката си в ръце и плаках.
Струваше ми се, че ей сега от някъде ще чуя познатия глас: „Баба трябва да си почива“.
Дори се огледах да го видя с някаква глупава надежда. Вечерта, вече в просъница чух гласа на сина ни Филип от хола: „Спи красавице, спи. Мама трябва да си почива!“
Станах и отворих тихо вратата – Филип носеше дъщеря си на ръце и тихичко ѝ пееше приспивна песничка. Тази същата. От неговия баща.“
От Фейсбук
