Похарчих всичките си спестявания, за да организирам мечтаната сватба на сина ми, купих му модерен костюм. Дни преди събитието той обаче ме поля с леден душ:
— Не искам да те виждам на сватбата. Там ще има сериозни хора… Ще се почувстваш като бедният роднина, – каза любимият ми син ден преди тържеството, – Мамо, нали не искаш да развалиш този толкова важен ден за мен? Ще ме е срам, че майка ми е чистачка!
Едва сдържах сълзите си, но на следващия ден все пак отидох на сватбата им. И всички присътващи никога няма да забравят появата ми.
Марина погледна сина си, който пробваше новия костюм. Висок, красив, тъмнокос – утрешният ден щеше да промени живота му. Малкото й момче се женеше и тя още не можеше да повярва.
— Хубав костюм – отбеляза той, оценявайки себе си в отражението. — Цветът е добър и изглежда скъпо.
„Скъпо е“, отбеляза мислено Марина, но каза на глас:
— Радвам се, че успях да те направя щастлив. Със сигурност няма да сдържа сълзите си на сватбата, щом те видя пред олтара.
Илия най-накрая откъсна поглед от отражението си и се обърна към майка си.
— Мамо, да не мислиш да идваш на сватбата? Нали се разбрахме, че ще си останеш вкъщи.
Марина замръзна, не разбра веднага значението на думите му.
— Разбрали сме се? – попита тя отново, опитвайки се да си спомни този момент. – Мислех, че се шегуваш.
— Не се шегувах! — Илия въздъхна раздразнено, крачейки нервно. – Забрави ли кои са родителите на Виктория? Мамо, искаш ли да развалиш толкова важен ден за мен?
Той седна до нея, хвана ръката й и леко я стисна:
— Мамо, само си представи колко жалка ще изглеждаш на фона на тези пременени бизнес дами. Няма да мога да прекарам спокойно деня си. Ще дойдем при теб на следващия ден и ще празнуваме отделно.
Марина почувства как нещо болезнено я притиска отвътре. Собственият й син се срамуваше от нея.
— Защо ще изглеждам жалка? — възрази слабо тя. — Записах си час при добър фризьор, те ще ми направят прическа и маникюр. имам рокля…
— Каква рокля? Това са сини парцали! — извика Илия. – Не разбираш ли? Не искам да те виждам на сватбата.
Илия грабна раницата си, тръгна към изхода и вече на прага се обърна:
— Още веднъж повтарям, не идвай. Никой няма да се зарадва да те види там.
Марина не го спря.
На следващия ден, докато младоженците стояха пред олтара, в църквата се чу лек шум. Гостите се обърнаха: Марина стоеше на вратата.
Но това не беше Марина, която Илия беше свикнал да вижда. Тя изглеждаше елегантно: перфектно оформена прическа, дискретен грим, рокля, която подчертаваше достойнството на нейната фигура.
Хората се спогледаха, някои започнаха да си шушукат. Някой тихо каза на булката Виктория:
— Каква величествена жена… Това новата ти свекърва ли е?
Илия пребледня.
Марина се приближи, задържа поглед върху сина си, после погледна булката.
— Извинете за натрапването — каза тя със спокоен глас. — Исках лично да поздравя бъдещата си снаха.
Тя извади малка кадифена кутия от чантата си и я подаде на Виктория. Момичето, объркано, взе подаръка.
— Желая ви щастие – каза Марина, задържайки погледа върху сина си. — Надявам се тя да те научи на това, което аз не успях.
Тя се обърна и излезе от църквата с високо вдигната глава.
Илия се изправи, неспособен да каже нито дума. Той просто осъзна, че е направил грешка, която ще промени отношенията им завинаги.
