„Никога не съм боледувала“ — каза тя на своя стогодишен юбилей.
Рита Леви-Монталчини е личност, която промени представите за възможностите на жената в науката и в живота. Тя не само преодоля обществените ограничения, но и се превърна във водещ невробиолог, носител на Нобелова награда на 77-годишна възраст.
Житейският ѝ път е пример за воля, научен гений и удивително дълголетие, тайните на което тя самата разкрива, опирайки се на собствения си опит.
Под една нейна снимка, на която тя се усмихва с чаша шампанско, стои надпис:
„За да подобря храносмилането, пия бира. За апетит — бяло вино. Когато кръвното ми падне — червено вино, когато се вдигне — коняк. При ангина — водка. А кога да пия вода? Такава болест още не съм имала.“
Макар тази фраза да ѝ се приписва неофициално, мнозина смятат, че именно на Рита подхожда идеално — остроумна, с чувство за ирония и ум.
Но какви бяха истинските принципи на нейното дълголетие и какво ѝ позволяваше дори на сто години да запази бистрота на ума и силен дух?
Произход на устойчивостта: началото на дългия път
Рита е родена през 1909 г. в Торино, в интелигентно еврейско семейство, където властвали изкуството, културата и размислите. От млада възраст се противопоставяла на традициите: въпреки очакванията към жените от нейната епоха, тя избрала научния път и завършила медицина в Университета в Торино.
Световно признание ѝ донесла работата в областта на невробиологията — за откритията, свързани с растежния фактор на нервите, тя получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1986 г.
Но не само научната ѝ дейност буди възхищение. Нейният подход към живота, здравето, ученето и мисленето е цяла философия на дълголетието, която може да вдъхнови всеки.
За здравето и активната старост
„Никога не съм боледувала.“
Това бил отговорът ѝ на въпросите за здравето. Обяснявала го със строга самодисциплина, умерено хранене и постоянна интелектуална активност.
„Не трябва да се спи повече от шест часа в денонощие.“
Тя вярвала в качествения, но кратък сън и стриктно следвала режим.
Денят ѝ започвал рано — в 5 сутринта, хранела се веднъж дневно:
„Понякога вечер ям малко супа или пия чаша сок. Но храната не ме вълнува, както и сънят… Искате ли да живеете сто години — ставайте в пет, яжте веднъж на ден и непременно тренирайте мозъка си. Именно мозъкът определя колко дълго ще живеете.“
За важността на умствения труд
„Мозъкът трябва да бъде заставян да работи.“
Рита подчертавала: умственото натоварване е най-добрият начин да се съхрани яснотата на ума.
„Мислете без да спирате.“
По нейните думи, постоянният интелектуален труд е основата на смисления и дълъг живот.
Всеки ден отделяла минимум двадесет минути за четене на трудни книги или за учене на чужди езици. Не обичала сутрешна гимнастика или физически упражнения, но умствената работа била нейният постоянен приоритет.
„Сега съм на сто, но мисля — благодарение на опита — много по-добре, отколкото на двадесет. Тогава всички сме глупавички…“
„Зрението и слухът ми са отслабнали, но мозъкът ми работи ясно. Убедена съм, че умствените ми способности сега са по-високи от тези в младостта. Всичко е благодарение на натрупания опит. Тайната на живота е да мислиш постоянно. И да забравиш за себе си.“
За живот без съжаления и стереотипи
„Никакви съжаления.“
Нейното мото било да живее честно, според убежденията си, без да се съобразява с обществените шаблони.
Рита никога не се е омъжвала и не е имала деца. На въпросите по темата отговаряла открито:
„Животът е прекрасен не само в семейство — той е пълен с приятели, увлечения и интересна работа.“
„Децата никога не са ме интересували. Напълно ми липсваше майчински инстинкт, който често се развива у момичетата.“
„Аз съм си собствен съпруг.“
За ценностите и смисъла на живота
„Вярвайте в истинските ценности.“
Тя искрено вярвала, че всеки човек трябва да се ръководи от честност, доброта и стремеж към истината.
„За мен щастието е просто да съм жива. Не се страхувам от смъртта — тя не е страшна. Тялото може да изчезне, но ще остане онова, което си дал на хората приживе. Моето послание е: вярвайте в истинските ценности!“
„Щом престанеш да работиш — умираш.“
Според Рита, без дейност човек губи не само смисъла, но и жизнената си енергия. Тя призовавала: не стойте безделни, не бъдете зрители, а участници до края.
За баланса и мярката
„Умереността е моят принцип.“
Рита казвала, че умереността в храната, почивката, емоциите и желанията помага да се съхранят здравето и вътрешната хармония. Ценяла живота такъв, какъвто е, и умеела да намира радост дори в трудни обстоятелства. Дори колегите ѝ се удивлявали на нейния жизнен дух и лек хумор.
„Понякога трябва да спреш да мислиш.“
Въпреки страстта си към размислите, тя признавала: душевният покой и умението да се отпуснеш също са изключително важни.
За ролята на образованието
„Образованието на дъщерята е инвестиция в бъдещето на обществото.“
Тя вярвала, че когато образоваме момче, получаваме образован мъж, но когато образоваме момиче — създаваме образовано семейство и цяла културна общност.
Рита Леви била убедена: именно образованието е силата, която може да промени света.
Наследство
Със своите изследвания — често провеждани направо в спалнята ѝ — тя направи революция в науката за мозъка. Почина на 104-годишна възраст, запазвайки до последно съзнание, мисъл и дейност. След себе си Рита Леви-Монталчини остави вдъхновяващо наследство от смелост, вярност към себе си и любов към знанието — което продължава да запалва умовете и сърцата на следващите поколения.
