Ако приемем, че родените през 80-те са „мостът“ към новото време, то хората от периода 1965–1975 г. са истинският „фундамент“.
Те са гръбнакът, върху който се крепи всичко, и днес – на прага на своите 50 или 60 години – те все още носят тежестта на целия свят върху плещите си.
Това поколение израсна сред кулисите на привидния застой, но тъкмо когато разцъфваха – на едва 20-25 години – се оказаха в епицентъра на исторически трус.
На тях не им бе писано просто да се напасват. Те трябваше да градят нов свят от нулата, и то във време, когато старите закони вече бяха зачеркнати, а новите никой не си бе направил труда да напише.
Това е най-коравото поколение. Най-трудните за разгадаване хора. Не от инат, а защото вътре в тях има стена, градена с години. За тях емоциите са ненужен товар, а оцеляването е запазено само за онези, които не се оплакват.
Предлагаме ви един психологически портрет на тези удивителни хора.
Те са децата на „железните“ родители
Техните родители са следвоенното поколение. Хора, които знаеха какво е истински глад и страх. Затова във възпитанието на децата от 1965-1975 г. имаше един основен приоритет: да бъдеш сит, облечен и на сигурно място.
В техния свят емоциите бяха обявени за излишни. Никой не ги питаше как са, важното беше да са нахранени и облечени. Психиката им беше изкована от фрази-чук: „Не реви, не си малко дете“, „Много искаш, малко ще получиш“, „Търпи – животът е за коравите“.
Така израсна едно поколение, което знае как да оцелява, но е забравило как да се чувства.
Те умеят да решават проблеми, умеят да работят здраво, умеят да оцеляват във всякакви условия. Но те абсолютно не знаят какво да правят със своята тъга, умора или нежност. За тях чувствата са пречка в работата.
Свикнали са да носят всичко на гърба си без право на грешка
През 90-те години всичко легна върху техните плещи. Спестяванията на родителите им изгоряха, идеалите рухнаха. По-малките братя и сестри още не бяха пораснали. Именно „хиксовете“ (родените в този период) станаха тези, които хранеха семействата, отваряха първите съмнителни бизнеси, губеха се по цели денонощия на работа, само за да оцелеят.
У тях се формира нагласата: „Ако аз се откажа – всичко ще рухне“.
Това е поколението, което винаги е на пост. Тяхната мнителност е всъщност техният щит – научени от суровите уроци на живота, те знаят, че сигурността е крехко нещо. Затова проверяват всичко по два пъти, не защото не ви вярват, а защото искат да са сигурни, че сте в безопасност.
Тази невидима тежест, която носят в раменете си, е цената на тяхната безгранична преданост. Те винаги имат план ‘Б’, защото животът ги научи, че единствената сигурна опора са собствените им две ръце.“
Дълбоко недоверие към всякакви авторитети и „системи“
Те видяха как рухват империи и как вчерашните лозунги се превръщат в прах. Затова хората, родени през 1965-1975 г., имат вграден „детектор на лъжата“.
Те не вярват на реклами, не вярват на обещанията на политиците и се отнасят с голямо подозрение към всякакви „гурута“ и психолози.
Тяхната религия е действието. Реалният резултат. Парите в ръцете, собственото жилище, децата в университетите. Всичко останало за тях са празни приказки.
Психологически това ги прави много устойчиви, но и самотни.
На какво трябва да се поучим от тях
Трябва да им се поклоним за тяхната невероятна надеждност. Ако такъв човек е казал „Ще го направя“ – той ще го направи, дори небето да падне на земята. Това са хора на думата и хора на делото.
Но самите те предизвикват огромно съчувствие. Зад тази железна броня се крие малко дете, на което някога е било забранено да плаче.
Към хората от това поколение
Вие сте хората, които превърнаха оцеляването в изкуство. Но сега е време да свалите войнишката униформа и да си облечете нещо меко. Вашата отговорност беше вашият дълг, но вашата свобода е вашето бъдеще.
Опитайте се да замените въпроса ‘Какво трябва да се свърши?’ с въпроса ‘Какво ще ме стопли днес?’. Бронята ви свърши отлична работа през 90-те, но днес тя просто спира ударите на сърцето ви. Свалете я парче по парче. Вече е безопасно да бъдете себе си.
