Съпругът ми и аз имахме щастлив брак, но нямахме деца. Обиколихме всички лекари без никакъв резултат. Можеше само да се надяваме на чудо, защото никой не беше поставил конкретна диагноза.
Но съпругът ми изобщо не искаше да бъде прегледан. Предположих, че проблемът най-вероятно е в него.
На 10-та ни година предложих да осиновим дете. Съпругът ми се съгласи, така че започнахме да ходим в сиропиталища и да се запознаваме с децата.
Едно момиченце така грабна душата ми, че вече дори не можех да гледам други деца.
Гледах я ненаситно и осъзнавах, че точно така си представям своята дъщеря. Почувствах някакво моментално привличане към Ивана.
Специално идвах при нея и се опитвах да намеря подход, но момиченцето не влизаше в контакт с мен. Когато я попитах дали иска да стане моя дъщеря, Ивана замълча и избяга.
Всеки ден се надявах на поне някаква промяна. Въпреки това нещата не се подобриха момичето все още ме избягваше.
Тя не говореше с мен. Дори не мислех за други деца, защото се съсредоточих върху Ивана. Исках нея. Обичах това момиченце с цялото си сърце.
Дори не можех да си обясня защо се привързах толкова към Ивана. Но накрая разбрах, че всичките ми опити са били напразни. Тя просто не ме искаше за своя майка. Реших да се сбогувам с нея.
— Ивана, дойдох да се сбогувам с теб. Ти си ми много скъпа на сърцето, но не искам да се налагам. Дано намериш достойни родители!
Веднага щом се приближих до вратата, Ивана извика:
— Мамо, не си тръгвай!
Тя изтича до мен и ме прегърна. Това беше първото ни сближаване. Повече никога не се разделихме с нея. А когато дъщеря ми вече беше вкъщи, тя призна защо се е държала така:
— Преди време една леля също искаше да вземе една моя приятелка в дома си. Тя дойде в нашия дом за сираци с подаръци и лакомства. А няколко дни по-късно тя върна моята приятелка. Лелята се развика на директорката в кабинета и й каза, че не й трябва такова дете. Страхувах се, че ще направят същото и с мен.
— Не, скъпа моя, аз никога няма да те дам на никого в живота си – отвърнах. – Оттук насетне винаги ще бъдем заедно!
