Телефонът мълчи. Ден след ден — тишина. А в ума ви отново и отново се върти един и същи въпрос:
„Защо? Защо моите собствени деца, които отгледах, хранех, обгръщах с душата си, изведнъж станаха чужди? Защо мълчат, не се обаждат, отговарят сухо, без емоции?“
Сякаш сърцето се свива до размера на иглено ухо. Вътре бушува коктейл от обида, гняв, болка. Иска ви се да викате от несправедливост, да обвинявате, да търсите сметка. Но къде остава уважението към самите вас?
Нека се опитаме да говорим за това без обвинения и болка. Да потърсим отговори, които не ни разпиляват, а ни събират обратно — частица по частица.
1. Признайте емоциите си, но не им позволявайте да ви управляват
Когато децата се държат студено или отдръпнато, вътре се надига буря. Това е нормално — вие сте жив човек. Позволете си да почувствате всичко: болката, обидата, разочарованието. Но не им давайте власт над действията си. Важно е да запазите ума си ясен. Кажете си: „Боли ме. Имам право на това. Но няма да се оставя да бъда погълната от тази болка.“ Това не е слабост — това е зрялост. Това е грижа за себе си.
2. Не чакайте благодарност и признание
Във всеки от нас живее надеждата, че един ден децата ще разберат всичко, ще се разкаят, ще се върнат с цветя и ще кажат: „Прости, мамо, ти си най-добрата.“ Но това рядко се случва. А очакването става непосилен товар. Най-доброто, което можете да направите — е да спрете да чакате. Признайте любовта и усилията си пред самата себе си. Била сте добра майка — и това никак не е малко. Кажете си „благодаря“. Потупайте се по рамото. Заслужавате го.
3. Разграничете чувствата си от техните постъпки
Имаме склонност да приемаме чуждото поведение лично. Ако детето не се обажда — значи съм лоша майка. Ако е грубо — значи аз съм сбъркала. Но не е така. Тяхното поведение е отражение на техния свят, на техните рани, тяхната умора. Може би изобщо не става дума за вас. Не допускайте този студ до сърцето си. Където са те — там са техните избори. Където сте вие — там е вашата топлина. Пазете я.
4. Спретеда бъдете жертва
Когато близките ни нараняват, ни се иска да се скрием зад образа на жертва: „Дадох им всичко, а те…“ Но жертвата е слабост. Това е отказ от влияние върху собствения живот. Свалете този плащ. Вие не сте жертва. Вие сте жена с история, с вътрешна сила и с право на уважение.
Започнете от малкото — престанете да въртите обидите в ума си. Не позволявайте болката да определя коя сте. Вие не сте разбито сърце. Вие сте човек, който може да избере уважение към себе си.
5. Изграждайте нови отношения
Мнозина продължават да чакат от порасналите си деца същата близост, забравяйки, че децата вече са възрастни. Променили са се. И може би е дошло време и връзката да се промени. Погледнете на тях като на възрастни хора. Не чакайте топлотата от преди.
Просто изграждайте нови, зрели отношения. Спокойни, с уважение. Не чрез жертвоготовност, а чрез приемане: „Ти си възрастен. Аз също. Всеки носи отговорност за собствения си живот.“ Понякога това създава основа за истинско доверие — без упреци и очаквания.
6. Грижете се за себе си
Понякога ви се иска да обясните, да докажете, да ги засрамите. Но най-често това е напразно. Не хабете енергията си. Насочете я към себе си. Разходки, хобита, здраве, книги, музика, чай с приятелка. Създайте своето вътрешно убежище — място, където ви е спокойно.
Където можете да бъдете себе си. Когато децата усетят силата и спокойствието ви, може би сами ще поискат да бъдат отново до вас. Не от вина, а защото се привличат от светлината.
7. Позволете си да бъдете щастливи — независимо от децата
Често сме чували: щастието на майката е в децата. А ако децата се отвърнат — значи всичко е било напразно? Не. Вашето щастие не е награда, не е резултат, не зависи от чуждо поведение. То е ваше право. Вие сте жива, вие дишате, вие чувствате. И това е достатъчно, за да имате право на радост. Търсете я в себе си, в света, в хората край вас. Дори и да не са деца, а приятелки или съседи.
Боли, когато най-близките ни нараняват. Това е като дълъг, студен дъжд. Но дори и най-сивият ден приключва. И изгрява слънце. То е вътре във вас. Не позволявайте на никого да го угаси. Понякога най-добрият начин да върнете любовта — е да престанете да я просите. И да започнете да обичате себе си.
А вие сблъсквали ли сте се с това — децата да се отдаелчат? Как се справихте? Споделете своя опит — може би именно вашите думи ще станат опора за някого.
