Когато баба остави на мен къщата си като наследство, не знаех до какви проблеми ще се стигне

тъга
Изображение от freepik

Бях само на десет години, когато майка ми реши да започне живота си наново с друг мъж и това решение напълно преобърна съдбата ми.

Новият й мъж се оказа изключително упорит и враждебен мъж. Той веднага постави ултиматум на майка ми – или той, или аз. Мама избра него. Тя ме заведе при баба ми по бащина линия, остави ме там и изчезна от живота ми, сякаш не съществувах.

Да живеем с баба ми, която вече беше пенсионерка, не ни беше лесно. Успяхме благодарение на нейната малка ферма и зеленчукова градина. Тя винаги се опитваше да направи всичко, за да живея колкото се може по-добре. 

Когато станах на тринадесет, баба ми каза, че има тристаен апартамент в града. Тя предложи да го дам под наем, за да спестя пари за образованието ми. Това изглеждаше като страхотно решение. Започнахме да спестяваме всяка спечелена стотинки.

Минаха години. Влязох в университет и си намерих работа на непълен работен ден. Баба ми обаче не доживя до момента, в който да ме види с диплома за висше образование в ръка. Смъртта й беше огромна загуба за мен.

Тя ми остави в наследство апартамента и къщата на село. Бях шокиран, когато, докато скърбях за нея, внезапно се появи майка ми на прага. Появи се с неочаквано искане.

Наглостта й ме изуми.

— Дай ми апартамента на мен! – каза тя без никакви предисловия.

— Че защо да правя това? Ти си непозната за мен — отвърнах твърдо.

— Как така непозната? Аз съм ти майка, аз съм те родила! – повиши ми тя тон.

Но вече знаех какво да правя. Спокойно й показах документи, потвърждаващи, че тя отдавна е лишена от родителските си права. Не бях я виждал през последните единадесет години.

Тя веднага изпадна в истерия, крещеше, заплашваше, но аз останах непреклонен. Опитите й да настоява за съжаление завършиха с това, че трябваше да й напомня за възможността да се обадя в полицията.

Сега живея в пълна тишина и хармония, далеч от човека, който някога ме изостави. И който просто се водеше мой родител.

Тя периодично се опитва да се свърже с мен, но всичките й опити завършват или с моето мълчание, или с обаждане в полицията и ограничителна заповед.

Днес най-накрая съм свободен и мога да изградя живота си без нейната намеса. Тя сама така избра.

Advertisement