Днес наблюдаваме устойчива тенденция към пренебрегване на писането на ръка в училищата. В помощ на децата са лаптопите и таблетите, но пренебрегването на писането на ръка крие своите рискове.
Това води до факта, че например някои съвременни британски деца не разбират ръкописния калиграфски английски текст. Те разпознават само печатни букви, подобни на тези, които виждат на екраните на смартфоните всеки ден.
Ако се върнем назад в образованието, ще видим, че навремето е имало задължителен час по краснопис. Елементите за обучение на уменията за писане са разработени, като се вземат предвид препоръките на невролозите и нуждата, че е необходимо да се работи с писалка и мастило.
Днес няма строги изисквания за почерка в училище: децата не са длъжни да пишат красиво в тетрадките си.
Децата пишат извити букви с различни размери, смесвайки печатни и ръкописнистилове. Писането на ръка се превръща в рядко, уникално умение, близко до владеенето на художествена техника или форма на изкуство.
До какви последици води отказа да пишем на ръка?
1.Ще започнем да четем по-зле. Моторните умения и координацията също ще пострадат. Почеркът включва области на мозъка, отговорни за интерпретирането на сетивните усещания и производството на реч
При писане на ръка се задействат областите на мозъка, отговорни за формирането на речта и интерпретацията на сетивните усещания. Съответно, при липса на работа върху развитието на уменията за писане, тези области на мозъка не са активни.
Зоната на Брока се намира в предния дял на мозъка; тя е отговорна за разпознаването на буквите и тяхното поставяне в думи. Благодарение на дейността на зоната на Брока човек се научава да чете и пише. Писането на ръка активира точно тази част от мозъка.
Заради тази причина хората, които пишат добре, четат и разбират текстовете по-добре. Има и обратен ефект – хората, които четат лошо, които не могат да разберат сложни текстове, винаги пишат лошо.
Децата, които пишат малко, имат слабо развито око. И обратното: тези, които имат проблеми с очите, пишат лошо. В Япония например наемали пишеюите калиграфски за стрелци с лък, защото те имали добре развито око.
3.Хората ще станат по-слаби в разпознаването на писмен текст. Този който сам не пише на ръка, не разбира написаното. Разбира се, в свят, в който никой не използва писалка, невъзможността да се прочете писмо не е голяма работа. Но е страшно, че ще се откажем от тази умствена дейност.
Процесите на четене на писмени и печатни текстове са проучени задълбочено. Хората с тетрадки и бележници били поставени в апарати за ядрено-магнитен резонанс и докато четяли , им бил направен ултразвук, доплер на мозъчните съдове и електроенцефалограма.
Доказано е, че когато четем писмен текст, ние използваме много повече области на мозъка, отколкото когато възприемаме печатен текст.
4. Без писане на ръка децата ще научат по-малко за правописа, пунктуацията и граматиката, защото всички джаджи и браузъри имат функция за автоматична корекция. Следователно човек, който не може да пише на ръка, най-вероятно няма да може да пише правилно. Мнозина ще решат, че грамотността е безполезна в 21 век.
5. Без писмо ще сме по-малко способни да формулираме мислите си. В края на краищата, когато записва изречение, човек сглобява изречението в ума си, дори преди да допре писалката до хартията. Всъщност писането на ръка изисква най-висша форма на абстрактно мислене. За да въведете текст на компютър, това не е необходимо, тъй като фразата, падежът, връзката могат да бъдат променени по всяко време.
Много е просто: тези, които често пишат на ръка и си водят бележки на лекции, често се обръщат към абстрактното мислене. И то също трябва да се поддържа в добра форма.
6. Ще имаме лошо въображение. Хората, които пишат на ръка, си предсатвят по-добре това, за което говорят.
7. Децата по принцип ще учат и запомнят по-зле. Има много проучвания, които показват, че материалът, записан на ръка, а не на компютър, се запомня по-добре, тъй като хората формулират основните идеи, докато пишат.
Това беше потвърдено от експерименти на американските психолози Пам Мюлер и Даниел Опенхаймер. Учените са установили, че учениците, които пишат бележки на компютър, го правят по-подробно, но тези, които пишат на ръка, запомнят материала по-добре. Когато пишат на ръка, хората бързо перифразират твърдението в ума си и формулират мисълта по начин, който улеснява записването и запомнянето.
Страничен ефект от въвеждането на текста с пръст върху екрана на смартфона е пълната неграмотност при най-малката липса на електронни устройства. Човек свиква автоматично да проверява дали текстовете са правилно написани и не записва правилното изписване на думите в дългосрочната си памет.
Отказът от ръчното писане ще доведе до по-лошо запомняне на информация. Човек постоянно ще трябва да се обръща към джаджите за информация, което всъщност ще се превърне в един вид „патерица на паметта“, без която човек няма да може да възпроизведе никаква информация, която някога е изучавал.
Всички тези факти са причина да се замислим дали си струва да се откажем от такова полезно умение като писането на ръка и до какви последствия може да доведе този отказ в нашето общество в дългосрочен план.
