Жена ми и аз живяхме щастливо в продължение на 15 години. Имаме дъщеря на 14 години. Мислех, че при нас всичко е наред, но много грешах.
Един ден съпругата ми започна да си приготвя багажа. Мислех, че я пращат в командировка или че ще ходи някъде на почивка. Но тя ме напускаше. Ама не съвсем.
„Тръгвам си“, каза тя със спокоен тон. „За известно време. Искам да живея отделно. Искам повече лично пространство и свобода. Бракът ме депресира.“
Жена ми обясни, че иска да си вземе почивка от цялата рутина. Аз се съгласих. Но думата ми едва ли имаше значение.
Тъй като дъщеря ми вече бе пълнолетна, тя реши да живее с мен. Зарадвах се на тази новина.
В началото бях много уморен и не можех да направя нищо. Трябваше да ходя на работа, да чистя къщата и да готвя. Дъщеря ми предложи да си направим график. Тя ще се погрижи за готвенето, а аз ще отговарям за почистването. Тази система на разделение на труда бързо даде плодове. Вече имах повече време.
Започнах да ходя на фитнес. Отдавна исках, но все не можех.
За първи път от много години почнах да излизам с приятели. Покрай работата и жена ми и дъщеря ми все не оставаше време.
Един ден дъщеря ми предложи да променим интериора на апартамента. Жена ми бе купила всички мебели. И ремонтът беше направен по неин вкус. Жена ми обичаше ярките цветове, така че апартаментът ни приличаше на детска градина. Дъщеря ми и аз предпочитаме черно-бели цветове и минимализма.
Всички стари мебели бяха продадени или подарени. Жалко бе да ги изхвърляме. Ремонтът приключи за два месеца. Направихме го заедно. Обичам да прекарвам време с детето си.
В града откриха нова изложба. Дъщеря ми веднага ме завлече там. Жена ми не обичаше да ходи на изложби или музеи. Привличаха я повече шумните компании и купони. Дъщеря ми прилича на мен. Двамата обичаме спокойствието и тишината. Ако трябва да избираме между клуб и театър, бихме избрали второто.
Между другото, това е една от причините за постоянните кавги с жена ми. Мислеше, че съм твърде скучен. Хобитата ни не съвпадаха и възприемахме свободното време по различен начин. Тя искаше да ходим на бар през уикенда и да пийнем нещо, а аз предпочитах книга и чаша чай.
На третия месец от живота си отделно отслабнах много и оформих тялото си. Дъщеря ми повтаряше колко строен съм станал. Смутих се, но искрено й благодарих.
Съпругата ми не скучаеше. Дъщеря ми я бе видяла в социалните мрежи. Отначало не ми каза нищо. Съвсем наскоро ми показа на телефона си страницата на майка си. На снимките жена ми бе с къси поли, с ярък грим, сред едни и същи жени и куп мъже. На други изображения тя държеше букет от рози или целуваше богат мъж в тузарска
Разбрах защо искаше да живеем отделно. Явно не с ебе наживяла. Може би пък не е създадена за семейни отношения. И това се случва понякога, разбирам го прекрасно.
На следващия ден подадох молба за развод. През това време разбрах, че сме твърде различни. Отношенията ни нямаше да станат нормални, защото аз бях единственият, който се грижеше за този брак. Дъщеря ми ме подкрепи. Тя веднага каза, че ще живее при мен.
Съпругата ми не дотича веднага, а след известно време. Делото вече беше в процес на разглеждане. Слушах тази непозната жена и изобщо не разбрах как се оженихме и живяхме заедно толкова много години.
Един ден тя се появи у дома.
— Любими, толкова си се променил! Изглеждаш добре! А дъщеря ни как е? Как е ученето? Тя искаше да стане лекар. Трябва да учи много! О! Какво е станало с апартамента? Някак е сив и скучен. Искате ли да добавите малко цвят? — бърбореше жена ми.
Така и не се бе обадила на дъщеря ни, а сега се опитваше да мине за добра майка. Чувствах се отвратен.
— Така ни харесва повече. Всъщност това беше идеята на дъщеря ни. Подкрепих я. Тя учи добре. Най-добра е в класа. А твоят живот как е? — попитах учтиво.
Жена ми примигна с очи. Тя не сваляше очи от мен.
— Знаеш ли… Ето какво… Искам да се върна. Вече живях достатъчно отделно и си починах от рутината. Сега всичко ми е наред! – каза щастливо жената.
Кимнах и казах.
— Не. не се връщай С дъщеря ми се чувстваме добре заедно.
Не се разделихме в най-добри отношения. Жена ми заплаши, че ще ми отнеме дъщерята, ще ме съди за апартамента и ще подаде молба за издръжка. Изслушах я и затворих вратата пред лицето й. Тя няма да успее. С нейния начин на живот никой няма да й даде дъщеря ни. Освен това забравя за възрастта на детето. Тя вече има право да избира с кого да живее.
За себе си разбрах, че в семейния живот всичко се прави заедно. Само с един не става.
