2 неща, които очакват човека в старостта: умозаключенията на Омар Хайям
Той живял 83 години и в края на живота си достигнал до няколко извода…
Омар Хайям нямал нито съпруга, нито деца – той се посветил изцяло на науката. Още от детство изучавал математика, астрономия и философия. Великият учен живял 83 години и на залеза на живота си стигнал до две мъдри умозаключения.
1. Ще трябва да приемеш факта, че имаш само един най-добър приятел — себе си!
„Разбрах: самотата е по-добра от приятели,
За да не виждаш ни добро, ни зло у хората,
За да можеш строго да се вгледаш в душата си –
И чак тогава да съдиш другите строго.“
Рано или късно близките си отиват. Причините може да са различни — предателство, обида, скандали и т.н. Колкото по-рано се научите да бъдете насаме със себе си, толкова по-добре.
Времето ще отнеме роднините и близките, децата ще пораснат и ще създадат свои семейства, а приятелите може да се превърнат във врагове. Омар Хайям вярвал, че хората не се боят от старостта — те се боят от самотата и собствената си безпомощност.
Моите родители са над 70. Не се сърдят, че рядко ги навестявам. Прекрасно разбират, че имам собствено семейство, за което трябва да се грижа.
Въпреки това не се чувстват самотни. Баща ми винаги е зает с нещо — ту поправи стол, ту ремонтира кран, ту отиде на риболов, ту „заседне“ половин ден в градината.
Майка ми наскоро откри всички прелести на интернет — постоянно разглежда сайтове за готвене и ръкоделие. И двамата са заети с нещо.
Те не седят бездейно, за разлика от свои връстници, които прекарват старините си пред телевизора и пропиляват така или иначе скъпоценното време.
Родителите ми отдавна не общуват с приятели и познати — казват, че от тях лъха песимизъм и тъга. Едни се оплакват от децата си, други — от съдбата, трети не могат да се примирят с грешките на миналото.
Баща ми винаги казва: „Да мислиш за миналото е също толкова безсмислено, колкото да учиш куче да говори.“ Миналото трябва да се пусне, иначе ще ви отнеме настоящето и бъдещето.
2. Животът е борба със самия себе си
- „Великата победа, що познава човечеството,
Не е над смъртта, и, повярвай, не над съдбата.
Небесният съдия ти зачита само една победа —
Победата над самия себе си.“
В живота на всеки човек се срещат лицемери, завистници и недоброжелатели. Но те не са толкова страшни — с тях може просто да прекъснеш връзка и да не общуваш.
Най-трудното е да победиш самия себе си. Омар Хайям вярвал, че човек може да стане велик само в един случай — ако спре да прехвърля вината за грешките си на съдбата.
Ние сме отговорни за своето щастие. Съдбата само ни дава право на избор — как ще постъпим, решаваме ние. Вашият враг сте вие самите. Само вие сте виновни за своите грешки и нещастия.
Съседът ми постоянно се оплаква от липса на пари. Казва, че съдбата му е била несправедлива. За това, че няма пари, обвинява всички: родителите (че не го възпитали правилно), обстоятелствата, лошото началство.
Когато го попитах какво е направил, за да забогатее, отговорът беше мълчание. Няма висше образование, баща му го уредил на първата работа.
По-голямата част от живота си работил като общ работник. А кой му е пречел да научи нова професия и да си намери по-добра работа? Никой! По-лесно е да се оплакваш от несправедливата съдба, отколкото да поемеш отговорност и да промениш живота си към по-добро.
В това е и смисълът на живота — да умееш да се бориш със себе си, да ставаш по-добър и по-силен!
