– Каква благодарност очаквахте? Ти си баба, твоя отговорност е да си гледаш внуците – каза ми неочаквано снаха ми.
Думите й ме засегнаха дълбоко. Рядко се обръщам към тях за помощ, но сега обстоятелствата се развиха по такъв начин, че просто не мога без подкрепата на сина си.
А снаха ми е категорично против той да ми помага.
Апартаментът ми беше наводнен от съседите ми. За съжаление и това се случва. Те бяха в чужбина и някаква тръба взела, че се спука;а.
Някакъв техен далечен роднина, който имаше ключовете, отвори апартамента и изкара водата. Но никой няма да ми компенсира щетите, защото собствениците няма да се приберат скоро.
Затова помолих сина ми да ми даде пари за ремонт. Кухнята има нужда от козметичен ремонт, смяна на няколко врати на шкафове и закупуване на нов диван, тъй като старият е напълно прогизнал.
За всичко това ми трябват поне 2500 лв, но аз нямам такива пари, защото съм пенсионерка от дълго време.
Обърнах се към сина си с надеждата той и снаха му да ми помогнат от благодарност за цялата помощ, която им оказах.
Синът ми се ожени късно, на 35 години. Не харесах снаха си от първия момент, но не казах нищо – животът си бе на сина ми, освен това мечтаех за внуци. Лилия беше с осем години по-млада от сина ми. От самото начало си личеше, че има силен характер. Те живееха отделно, в апартамента на сина ми и в началото почти не се заичахме.
Всичко се промени, когато се роди първото им дете. Лилия не възрази срещу помощта ми. Отивах при тях, когато имах свободно време. Година и половина по-късно им се роди второ дете.
А седем месеца по-късно казаха на снахата, че трябва да се върне на работа, иначе ще загуби добрата си служба.
Лилия започна да ме убеждава да се пенсионирам и да си гледам внуците. Тя каза, че никой не може да се справи с това по-добре от собствената им баба. Не исках да напускам работата си: имах добра позиция, добър екип и работата ме държеше на крака.
Заплатата, макар и малка, все пак беше по-висока от пенсията. Но синът ми ме увери, че няма да ме оставят в беда, защото с моя помощ и двамата ще могат да работят.
В крайна сметка отстъпих и се пенсионирах. Две години ходех при тях всеки ден, като на работа. Не беше лесно да гледам две малки деца. Синът и снахата се връщаха чак вечерта.
През това време не харчих почти никакви пари за храна, защото се хранех у тях, спестявайки малко.
Никога не съм ги молила за нищо. Но сега, поради настоящите обстоятелства, се налагаше. Апартаментът беше сериозно повреден и ако не се направи ремонт спешно, ще се появи мухъл, а това само ще влоши ситуацията.
Когато за първи път започнах да говоря за пари, синът ми се съгласи да помогне, но снаха ми се намеси. Тя каза, че не ми дължат нищо, защото съм баба, което означава, че съм длъжна да помагам с внуците.
Тогава не издържах:
– А защо твоята майка ти не ти помага? Защо не се пенсионира тя заради внуците си? Това е и нейна отговорност, нали?
– Какво общо има майка ми с това? Тя преподава в университета, има важна работа и още й е далече от пенсия – избухна Лилия, явно обидена от думите ми.
А какво толкова казах? Тъщата също е баба, но се появява при децата веднъж на няколко месеца. Идва, пие чай със снаха си, гука с децата – и това е. А аз работя за тях всеки ден като икономка.
Думите на снаха ми, че нямам право да очаквам благодарност ме нараниха. Тогава обявих, че се оттеглям от тази „позиция“. Сега нека молят майка й или да наемат бавачка, но аз вече съм си свършила работата.
Реших да се върна на работа. Въпреки че няма да ме наемат обратно на старото ми място, вече намерих подходящ вариант. Сам ще спечеля пари за ремонта.
Синът ми смята, че съм прекалила и съм направила сцена от нищото. Но аз не мисля така. Те грешат и съм сигурна в това.
Те не оцениха това, което направих за тях. Нека сега се оправят сами. Какво бихте направили, ако бяхте на мое място? Кой според вас е прав?
