„Много пъти съм бил на косъм от смъртта. Няколко пъти се давех, три-четири пъти се оказвах в пламъци. Претърпях фатални заболявания, по време на които лекарите ме изоставиха. Виждайки какви необикновени събития се случват с мен, родителите ми вярваха, че трябва да стана свещеник, като баща ми.
Казах, че не вярвам в Бог и затова не искам да следвам стъпките на баща си, но той беше непреклонен. Ако не беше един инцидент, който ми се случи, трябваше да се подчиня на волята на родителите си и вие никога нямаше да разберете за мен“, пише в дневника си известният учен и изобретател Никола Тесла.
Ученият казва, че в младостта си се е наричал атеист и продължава да бъде такъв в продължение на 40 години. Но един ден Никола Тесла признава, че Бог все пак съществува. Този момент ученият описва подробно в дневника си.
Когато Никола Тесла бил атеист
„Моето детство и моята младост бяха необичайни и удивителни. През това време ми се случиха много случки. Някак като по чудо се спасих от разярени кучета, диви свине и други диви животни. И вода, и огън заплашваха живота ми. Трудно е да се сетя за нещо, което не ми се е случвало. И фактът, че сега съм бодър и силен, може да се счита почти за чудо“.
Никола Тесла говори за тези ошасми моменти от живота си по време на реч през 1917 г. в Американския институт на електроинженерите.
По време на тази реч ученият разказва за няколко необичайни събития от живота си. Когато Тесла бил на шест години, той излязъл на разходка в гробището, близо до което имало голям параклис. Момчето искало да намери лястовичи гнезда тук. Търсенето се проточило и Тесла бил принуден да пренощува на гробището.
Ученият си спомня, че това е най-ужасната нощ в живота му. Деца и възрастни в района вярвали, че в параклиса живеят духове и се страхували да идват тук дори през деня. А Тесла останал тук през нощта напълно сам.
Скоро момчето е намерено. Но след този инцидент те започнали да го наричат герой за неговото безстрашие и смелост. След инцидента бащата на бъдещия учен започнал да говори, че синът му е предопределен за съдбата на свещеник.
По-късно се случил друг инцидент, когато Тесла старши отново потвърдил мнението си. Един ден Никола се покатерил на една от стопанските постройки. Той паднал от нея и се приземил право в казан с мляко, който къкрел на огъня.
Момчето се заклело, че в този момент млякото вряло в казана. Дали това наистина се е случило, никога няма да разберем. Но момчето било извадено от казана невредимо само с изгаряне на коляното.
„След като научи какво се е случило, майка ми се хвана за главата, а баща ми възкликна: „С моето момче се случи чудо! Виждали ли сте нещо подобно? Не, той ще бъде епископ на всяка цена.“
Никола Тесла разбира, че след завършване на училище ще трябва или да се подчини на волята на баща си, или да избяга от дома. Но нямало нужда да бяга. На изобретателя се притекла на помощ случайността.
Още преди да завърши училище, Никола Тесла се разболява от холера. Точно по това време и други заболявания сполетяват бъдещия учен. И въпреки че всички насърчавали Никола, казвайки му, че ще оздравее, близките на момчето поръчали ковчег.
Един ден Никола извикал баща си и казал: „Ако искаш да се оправя, ще се оправя, но когато това стане, трябва да ме оставиш да уча инженерство.“
Обещанието било дадено. И когато Тесла се възстановил, му било позволено да отиде в Австрия, където по това време се намирало най-доброто политехническо училище.
Как Никола Тесла станал вярващ
Никола Тесла призна, че дължи откритията си не на ума си, а на прозрения, които му се случват доста често. Ученият твърди, че може да погледне в бъдещето и да види в него отговора на всеки въпрос.
Първото прозрение на Тесла се случва през 1882 г. Докато вървял, той ясно видя изображение на променливотоков двигател. Тъй като ученият не можел да го нарисува на хартия поради липса на такава, той скицирал рисункатаа в пясъка.
След този инцидент Тесла стигнал до други прозрения. Всичко това много заинтересувало учения. Той искал да открие източника на тези прозрения.
За тази цел Тесла се обърна към представители на психологическата наука. Никой обаче не успял да даде ясно обяснение. Тогава Тесла започнал да търси себе си. Ученият предполага, че някаква извънземна цивилизация му дава улики.
Но по-късно Тесла признава, че едно от неговите открития му е помогнало да разбере, че тази хипотеза е грешна.
Едва много години по-късно ученият успява да намери правилния отговор. По това време Никола Тесла вече живее в Америка.
Една сутрин ученият се събудил с ново прозрение: той ясно осъзна, че дължи всичките си открития на Бог. Именно чрез прозрения Той изпратил на учения доказателства за Своето съществуване.
„Най-накрая дойде денят, когато разбрах, че Бог съществува“, пише Тесла в дневника си.“
И въпреки че в онази сутрин ученият имал работа, той забравил за задълженията си. Тесла слязъл по стълбите от стаята си, качил се в такси и развълнувано поискал шофьорът да го закара до православна църква. Таксиметровият шофьор обаче не знаел пътя до нея.
Въртели се из Ню Йорк, но не видели нито една църква. Когато шофьорът, превозващ Никола Тесла, забелязал полицай, той спрял с надеждата да го попита за местоположението на най-близкия храм. Но никой успял да им помогне.
„В този момент бях притеснен и объркан. Можех да се обадя на някой мой сънародник и да попитам къде ходят да се молят, но не се сетих да го направя. След час издирване друг полицай се сети, че близо до дома му има православен храм. „Има тези лукчета с кръстове на покрива“, каза той. „Да!“ извиках толкова силно, че полицаят и шофьорът трепнаха.
Луковици, да отидем там!“ Пристигнахме на 97-ма улица при църквата Свети Никола. Това беше последният знак, изпратен ми отгоре. Придобил вяра, за първи път се помолих в храма на светеца, чието име получих при кръщението.”
Никола Тесла казва, че Бог му помага да направи новите си открития. Тесла става все по-убеден, че науката трябва да служи на хората, а не на нечии лични интереси. . Ученият предполага, че е избран за посредник между хората и Бог поради факта, че работи за хората.
„Едно дълго пътуване ме доведе до вярата, както предсказа баща ми, който не доживя до този ден, пише Тесла в дневника си.
