Някъде дълбоко в съзнанието на мнозина живее убеждението, че старостта неизбежно е свързана със забравяне, объркано мислене и онова плашещо „старческо слабоумие“. Сякаш това е нещо, което неминуемо идва – заедно с побелялата коса и болките в коленете.
Но в действителност това е един от най-устойчивите митове за възрастта. Един вид фатализъм, в който по някаква причина продължаваме да вярваме.
А истината е, че стареенето на мозъка не е като лавина, която се срутва внезапно, а по-скоро – бавен, управляем процес. И макар деменцията, особено под формата на болестта на Алцхаймер, действително да засяга милиони възрастни хора, тя съвсем не е задължителна присъда.
„Стареенето не е загуба на младостта, а нов етап с нови възможности“, казваше Бетхе Шефер.
И това важи с пълна сила, когато говорим за здравето на мозъка.
Множество изследвания в областта на геронтологията показват: напълно възможно е да се забавят, а понякога дори и да се спрат разрушителните процеси в мозъка. Основното условие е навреме да започнем да се грижим за себе си. И тук не става дума за нещо сложно или недостъпно като капки с наночастици или тайни методики.
Всичко е далеч по-просто. Един от най-разбираемите и естествени начини е храненето. Това, което човек слага в чинията си, с времето се превръща или в лекарство, или… сами се сещате.
Ето 5 храни, които според диетолозите и неврофизиолозите задължително трябва да присъстват в менюто след 60 години. Мозъкът ви ще им е благодарен.
1. Бобови: боб, грах, леща, нахут
Бобът може да изглежда скучен. Няма „уау“-ефект. Нито модни етикети като „суперхрана“, нито сензационна популярност в социалните мрежи. Но ако мозъкът можеше да избира, вероятно щеше да гласува за бобовите. Защото те са истинска съкровищница на полезни вещества: белтъчини, желязо, фолиева киселина, цинк, магнезий… И най-важното – фибри, които помагат за поддържане на стабилни нива на кръвната захар. А както е известно, мозъкът е изключително чувствителен към резките ѝ колебания.
Изследванията показват, че редовната консумация на бобови (2–3 пъти седмично) може да намали риска от когнитивни нарушения, свързани с възрастта. Да, фасулът може и да не изглежда като рицар в лъскави доспехи. Но е онази тиха сила, която действа превантивно.
Интересен факт: в регионите с дълголетници – от Окинава до Сардиния – бобовите заемат значителна част от храненето на възрастните хора. Съвпадение? Едва ли.
2. Натурално кафе
Колко митове и страхове се въртят около кафето. И все пак – в умерени дози то може да бъде буквално еликсир на бодростта не само за тялото, но и за ума. Важното е качеството. Разтворимият прах от машината не е това, за което говорят лекарите и учените.
Истинското смляно кафе съдържа кофеин и полифеноли – по-специално ресвератрол, който действа като антиоксидант и неврозащитен агент. Той помага да се забави стареенето на невроните, намалява възпалителните процеси в мозъка и дори подобрява настроението.
В някои изследвания е установено, че хора над 60 години, които пиели по една чаша кафе дневно, показвали по-добри резултати в тестове за памет и внимание.
Но всичко трябва да е с мярка. Една чаша сутрин – не повече. Иначе бодростта може да се превърне в тревожност, а тя не е приятел на мозъка, особено в напреднала възраст.
3. Листни зеленчуци: спанак, манголд, рукола, магданоз
Може и да не сте почитатели на салатите, но трудно е да се спори с факта, че зелените храни не са просто „диетични“ – те хранят мозъка. Листните зеленчуци са естествен източник на фолиева киселина, витамини К и Е, както и на лутеин – вещество, което защитава мозъчните клетки от оксидативен стрес.
Любопитен факт: изследване на Чикагския университет показва, че възрастни хора, които всекидневно консумирали дори малки количества зелени зеленчуци, имали когнитивни функции, отговарящи на хора с 11 години по-малко. Тоест една порция спанак на ден – и все едно се връщате във времето, когато забравяхте само чадъра, а не и имената на хората.
Има нещо утешително в това. Зелените храни са прости, достъпни, познати още от детството. Но често подценявани.
4. Плодове: боровинки, къпини, касис
Цветът има значение. Особено когато става въпрос за наситено тъмни плодове. Колкото по-тъмни – толкова повече антоциани и полифеноли съдържат. А тези вещества подобряват невропредаването и забавят възпалителните процеси в мозъка.
Изследвания на Харвардската медицинска школа установяват, че жените, които редовно консумират боровинки и ягоди, по-дълго запазват яснота на ума и способност за логическо мислене. Разликата в когнитивното състояние между тези, които ядат плодове, и тези, които не ги консумират, е средно 2,5 години.
И не е нужно да чакате сезона. Замразените плодове запазват по-голямата част от полезните си качества – особено ако ги размразявате без вряла вода и без микровълнова.
5. Ядки и семена
Има нещо поетично в това, че орехът по форма напомня човешкия мозък. Символиката тук е напълно оправдана. В ядките се съдържа всичко необходимо за най-придирчивия ни орган: омега-3 мастни киселини, витамини от група В, антиоксиданти, магнезий, мед…
Ядките подпомагат поддържането на нивата на серотонин, а това означава – по-добро настроение. Освен това подобряват връзките между мозъчните клетки – сякаш хвърлят дърва в огъня на умствената активност.
Семената – слънчогледови, тиквени, сусамови – не отстъпват по стойност. Особено по отношение на цинк и витамин Е. Две лъжици на ден – и мозъкът работи по-ясно, по-точно, по-бодро.
„Мозъкът е като парашут – работи само когато е отворен“, казваше Алберт Айнщайн.
А за да остане отворен – трябва да се грижим за „горивото“ му.
Няколко фини момента, за които си струва да помним:
– Не гонете модата. Не е нужно да търсите годжи бери и чиа. Бабиният фасул и орехите не са по-лоши. Понякога полезното расте точно пред прозореца ви.
– Вкусът не е враг. Храната, полезна за мозъка, не трябва да бъде безвкусна. Боб с домати, зеленина със зехтин, плодове в извара – и вкусно, и ефективно.
– Важно е не само какво ядете, но и как. Бавно, с удоволствие, в спокойна обстановка. Мозъкът не обича хранене на крак. Той иска внимание.
Не, тези храни не гарантират сто процента защита от деменция. Чудеса няма. Но има разлика между „стареене“ и „угасване“.
Едното е естествен процес. Другото – резултат от занемаряване, включително в храненето, в ритъма на живот, в отношението към самите себе си.
Ако вложим малко повече внимание в това, което ядем – това вече е стъпка. Може и да не е революция. Но е тиха, устойчива победа над страховете и митовете. Но и това не е малко.
