Винаги съм смятал, че семейният ми живот е идеален и изпълнен с щастие. Отнасях се с жена си с внимание и нежност, а тя от своя страна ме обичаше безумно.
През четирите години брак почти не сме имали спорове и бях сигурен, че между нас цари истинска идилия.
Един ден обаче чух от хора, че жена ми се срещала с други мъже, докато съм бил в командировки. Отначало не исках да повярвам, но съмненията започнаха да ме измъчват. И реших да проверя дали това е вярно или не.
Казах й, че ще се върна след два дни, но се прибрах много по-рано – още на следващата вечер.
Когато отворих вратата и влязох в спалнята, я намерих в леглото с друг мъж. Да кажа, че бях шокиран, е все едно да не кажа нищо.
Мълчаливо си взех нещата и си тръгнах.
Едва тогава си спомних думите на тъща ми, които каза, когато се срещнахме: „Горкото момче, не намери ли някоя по-добра?“ Тогава не обърнах внимание и си мислех, че се шегува…
Няколко месеца след развода срещнах друга жена. Тя беше пълната противоположност на бившата ми съпруга – истинска любяща и подкрепяща ме във всичко. Бързо си станахме близки, оженихме се и станахме родители.
Тепърва обаче животът ми беше приготвил голяма изненада и щеше да тества човешкото в мен.
Един зимен ден се прибирах през парка и забелязах бездомна жена на една пейка. Беше ужасно студено и ми стана жал. Исках да й помогна по някакъв начин, но когато се приближих, просто не повярвах – в уморената, некъпана, занемарена жена разпознах бившата си тъща.
— Kакво правиш тук? Навън е много студено! – попитах я все още шокиран.
— Дъщеря ми ме изгони от вкъщи! След като я остави, тя полудя и започна да пие. Стана пълна алкохоличка, вече не беше на себе си. Опитах се да я предпазя и вразумя, но за благодарност тя ме изхвърли на улицата.
Сърцето ми се изпълни с кръв, стана ми жал за старата жена, защото и тя като мен бе станала жертва на бездушната си дъщеря. Разбрах, че не мога да я оставя щна улицата. Заведох я нас.
Новата ми съпруга я прие сърдечно, тъща ми стана нещо като трета баба на децата ни. Разбира се отлично с тях и те я обичат много.
Оттогава вече минаха три години. Бившата ми тъща живее с нас. Тя помага на жена ми и се грижи за децата ни. Всички сме едно сплотено щастливо семейство.
Нито за миг не съжалявам за решението си и се радвам, че в онзи ден минах точно през парка.
