На петдесет и осем години съм и отдавна съм баба. Вярно, не така си представях нещата. Имам единствен син Ивайло, той има две деца. Между мен и снаха ми имаше отлични отношения до един момент.
Дълго време й помагах с децата, но започна да става прекалено много, затова й казах, че ми е писнало да гледам внуците си.
Винаги съм работила много. Напоследък гледам и болния си мъж. Това отнема цялото ми време през деня, нямам свободна минута дори за себе си, камо ли за внуците си. Посветих целия си живот на моя син и съпруг.
Но снаха ми не иска да разбере това, така че всеки път оставя децата при мен, казвайки, че тя има много неща за вършене. За мен обаче това е странно, защото когато отглеждах сина си, аз нямаше на кого да го оставя.
Съпругът ми беше постоянно на работа, а аз освен детето имах и домакинство, за което да се грижа. И все пак се справих. А сега и аз, синът ми, й помагаме, и снаха ми все се оплаква, че е уморена.
Тя е на тридесет и две години, Дарина не работи никъде. Дори преди болестта на съпруга ми често й помагах с децата, седях с тях, докато снаха ми беше заета със собствените си дела.
Дега просто нямам достатъчно сили и време да се грижа за внуците си, а Дарина, точно обратното, ми ги оставя все по-често.
През лятото децата бяха две седмици при мен, докато синът и снаха ми бяха на почивка на морето, защото искаха да са сами. През есента пък пак избягаха с приятели на планина за уикенда и оставиха внуците при мен.
Преди седмица дойде снаха ми и каза, че ще ходят на ски този уикенд, но пак не смятаха да водят децата. В този момент не издържах повече и й отказах. Е, за Бога, стига!
В крайна сметка Дариина също има родители и те живеят наблизо, просто не помагат много често с децата.
Моето здраве също не е най-доброто, постоянните грижи за мъжа ми са доста изморителни.
Представяте ли си, синът ми и снаха ми ми се разсърдиха, като ме нарекоха егоист.
Чувствах се толкова наранена, защото посветих целия си живот на сина си, често гледах внуците си на стари години, а сега получих такава благодарност. Дори когато работех, винаги давах половината от заплатата си на семейството на сина ми, за да имат най-доброто.
Надявах се на разбиране от снаха ми и сина ми, но се оказа, че не ги е грижа за здравето ми.
Може би вината е и моя, защото бях твърде мила с тях, жертвайки времето си за тяхното благополучие. Винаги се съгласявах да им помогна/
Аз също трябва да си почина поне понякога и да помисля за здравето си, защото виждам, че семейството ми просто не го е грижа. За тях са важни собствените им интереси.
Аз бях първата, която се опита да се помири със снаха ми, но тя каза, че ще говори с мен само когато размисля. И взе да настройва сина ми срещу мен.
Надявам се, че децата някога ще ме разберат и няма да се възползват от моята доброта и услужливост. Разбира се, че ги обичам и съм готоав на всичко за тях, но има определени граници. Въпреки всичко, се смятам за добра майка и баба.
