Кардиохирургът Майкъл Дебейки с право е считан за една от най-изтъкнатите фигури в историята на медицината. Именно той е пионер в областта на съдовата хирургия.
На негова сметка има 60 хиляди спасени живота, включително обикновени сънародници, кралски особи и президенти. С право е наричан светило на кардиохирургията на космическо ниво и гениален изобретател.
Идеите му, откритията и уникалните му методики, както и неизчерпаемата му отдаденост на пациентите в продължение на повече от седем десетилетия, го превръщат в наистина легендарен лекар.
През целия си живот Дебейки, а той живя цели 99 години, не криеше, че мечтае за едно: човечеството да се избави завинаги от сърдечно-съдовите заболявания.
„Ако сърдечните болести изчезнат, ще се радвам — дори това да ме остави без работа“, казваше той.
Именно затова отдаваше огромно значение на превенцията и се стремеше да помага на хората да живеят по-дълго и по-качествено. Лекарят неуморно повтаряше: за да удължите живота си с пет до седем години, е достатъчно да възприемете няколко прости навика.
„Всички хора отвътре са еднакви“
Бивши ученици на Майкъл Дебейки понякога го описват като строг наставник. Той бил взискателен до суровост и не търпял дори и най-малкото лекомислие. Но самият хирург твърдеше: когато пред теб е човешкият живот — нямаш право на грешка.
Пациентите обаче го възприемаха съвсем различно — като великодушен и състрадателен човек, способен да постигне невъзможното.
„Строгостта и стремежа към точност наследих от баща си, който имаше две аптеки. А чувствителността и умението да съчувствам — от майка си. Тя беше шивачка. Всяка неделя ходехме заедно в сиропиталище — носехме дрехи, които тя беше ушила. Един път едно момче поиска моята шапка. Бях на девет и не исках да я дам. А мама ми каза: ‘Ти имаш втора шапка, а това дете няма нито една.’ Тези думи помня цял живот“, разказваше той.
От майка си наследил и още едно умение, което изиграло важна роля в професията му: шиенето. Майкъл ѝ помагал да поправя дрехи и дори се научил да плете дантели.
По-късно, вече като лекар, сам изработил първите артериални протези, използвайки полиестерен конец и обикновена шевна машина.
Още като студент в медицинския университет, Дебейки създал ролковата помпа, която по-късно станала основа за операциите на открито сърце. Той също така проектирал специализирани инструменти, които значително облекчавали труда на хирурзите.
По време на дългата си кариера Дебейки извършил около 60 хиляди операции. Помагал както на световни лидери, така и на обикновени хора без средства.
„На операционната маса всички са равни. Отвътре сме еднакви“, казваше той, подчертавайки, че нито статутът, нито парите променят отношението му към пациента.
През 1939 г., когато лекарите едва започвали да изучават природата на рака на белия дроб, именно Майкъл събрал и анализирал данни, установявайки, че почти всички заболели били пушачи.
Наставникът му, д-р Елтън Окснър, бил шокиран: „Искате да кажете, че всеки от тези пациенти пуши?“ Така било направено едно от първите наблюдения, свързващи пушенето и рака. По-късно Дебейки също така изброил и други навици, вредни за здравето на сърцето.
„Какво е нужно, за да работи сърцето по-дълго“
„Когато ме питат как да се поддържа здраво сърце, мнозина очакват екзотична рецепта — да речем, че трябва да се лети до джунглите, да се търси рядко растение и да се вари чай от него. Но всичко е много по-просто“, усмихваше се той.
Дебейки сам бил пример за прост, но дисциплиниран начин на живот. Ставал в пет сутринта, ходел пеша до клиниката, избягвал асансьорите, предпочитал стълбите. Храненето му било семпло: ястия на пара, много зеленчуци, месо без мазнини.
„Месо може“, уверявал той, „но задължително изрязвайте целия му мазен слой. Това може да ви удължи живота с няколко години.“
Той не забранявал напълно захарта, но предупреждавал срещу прекомерната ѝ употреба. Според него най-важното било да не се преяжда и да не се усеща тежест след хранене.
„Хората сами влошават състоянието си. Щом се разстроят, посягат към бутилката. Това е директен път към инфаркт. По-добре е да намерят отдушник — да отидат извън града, на театър, да потърсят нещо положително“, споделяше той.
Когато питали Дебейки защо да се стремим към дълголетие, след като възрастните хора често се чувстват ненужни, той отговарял: въпросът не е само в обществото.
Мнозина остаряват и стават в тежест, защото губят активност и не се стремят да бъдат полезни. Ако възрастните продължават да се развиват, ще получават много повече уважение.
До самия край на живота си Майкъл останал в действие. Три години преди смъртта му му била направена операция на аортата и той станал най-възрастният пациент, преживял подобна процедура.
След осем месеца възстановяване се върнал отново към работата си — консултирал, обучавал млади лекари, споделял опит.
Напуснал този свят малко преди да навърши сто години. Но името на Майкъл Дебейки остава завинаги в историята на медицината — като символ на служба в името на живота.
