Историята на сестрите Блажек – родени, свързани в таза. Едната родила уникално дете

Сред многото удивителни истории, с които е пълна човешката история, тази на сестрите Роза и Жозефа Блажек заема особено място.

Тези сиамски близначки са родени в края на XIX век в Бохемия — част от съвременна Чехия — и още от раждането си привличат вниманието, съчувствието, недоумението, а понякога и подигравките на околните.

Телата им били физически свързани в областта на таза, и въпреки това те изживели удивителен живот — с гастроли по целия свят, с успехи на сцената, но най-важното — с трогателна лична история, в която има всичко: любов, раждане на дете и напълно уникално майчинство.

Началото: раждането на село и първите трудности

Роза и Жозефа Блажек се раждат на 20 януари 1878 г. в малкото чешко село Скържев.

По онова време медицината все още не можела да обясни причините за раждането на сиамски близнаци, а обществото гледало на такива деца с предразсъдъци, страх или ги превръщало в обекти на изложби.

Майката на момичетата била селянка, и раждайки такива необикновени деца, се сблъскала с мощна вълна от обществен натиск. Да ги изостави не могла — съвестта не ѝ позволявала. Но и да ги отгледа сама било почти невъзможно.

Още на четиригодишна възраст сестрите попадат в състава на пътуващ цирк. Там ги представяли на публиката като „чудо на природата“ — срещу заплащане, разбира се.

От една страна това било експлоатация, но от друга — дало им финансова независимост, образование, възможност да пътуват и да опознават света.

Физическото свързване:

Роза и Жозефа били свързани в областта на таза. Всяка имала свое сърце, чифт бели дробове, собствени ръце и глава, но споделяли долната част на тялото — таза, половите органи и вероятно част от храносмилателната система.

Лекарите от онова време считали, че операция за разделянето им е невъзможна и би била смъртоносна.

Затова още от малки се учили да живеят в съгласие: да ходят, да седят, да спят и да работят — всичко трябвало да правят заедно.

Удивително е, че въпреки това у всяка от сестрите се развила своя личност.
Роза била по-отворена, весела и общителна, докато Жозефа била по-сдържана, уравновесена и затворена.

Двете успявали да намират компромиси и да решават заедно всички житейски предизвикателства.

Път към популярността: гастроли и слава

През 1890-те години сестрите Блажек станали известни из цяла Европа. Те не се изявявали като акробатки или жонгльори, а като „биологична сензация“.
Фотографирали ги, интервюирали ги, писали медицински статии за тях. Навсякъде предизвиквали жив интерес.

Те носели модерни рокли, пътували в първа класа и дори се изявявали пред монарси.

Парите от гастролите им позволили не само да осигурят себе си, но и родителите си.
Но истинският им живот започвал извън сцената.

Любов против всички правила

Всичко се променило през 1904 г., когато навършили 26 години. По време на едно от представленията в Германия Роза се запознала с мъж — скромен служител на име Франц Д.

Между тях пламнали отношения, които в началото никой не приемал сериозно. Как би могло — нали Роза била физически свързана със сестра си?

Но Франц се оказал необикновен човек. Той се влюбил именно в Роза — в нейния характер, ум и доброта.

Започнал често да ги посещава, да ги придружава по време на гастроли и да помага с делата им.

Жозефа, макар и шокирана в началото, с времето приела връзката, разбирайки, че и сестра ѝ има право на щастие.

Три години по-късно, през 1907 г., се случило невероятното — Роза забременяла.
Медиците дълго се чудели как е възможно това, но фактът бил налице: в тялото, което споделяли, се развивал нов живот.

Раждането на дете и двойното майчинство

Бременността на Роза протекла трудно. Поради общата физиология, всяко страдание на едната сестра незабавно се отразявало на другата.

Но въпреки всички рискове, през 1908 г. Роза родила здраво момче.
Той не бил просто „дете на сиамски близначки“, а истинска сензация.

Още по-удивително било, че и при двете сестри се появила кърма. Хормоналните им системи били толкова синхронизирани, че и двете можели да кърмят детето.

Те споделяли грижите за него: едната люлеела, другата сменяла пелени; едната пеела приспивни песни, другата готвела.

Момчето получило необичайно, но много топло и грижовно възпитание.

Сестрите отново се върнали на сцената, този път — с детето. Номерът се наричал „Две майки — едно сърце“ и публиката ги посрещала с възторг и сълзи.

Съдбата на Франц е слабо отразена в документите. Предполага се, че не е издържал на обществения натиск и е напуснал, оставяйки сестрите сами да отгледат детето. Дори не е потвърдено, че името му е било Франц.

Скандалът в обществото

Новината за раждането на детето бързо се разнесла из цяла Европа.

Вестниците гърмели със заглавия като „Сиамски близначки станаха майки!“ или „Дете, родено от едно тяло на две жени“.

Обществото било шокирано, раздвоено между осъждане и възхищение.

Някои лекари и свещеници го наричали „морална катастрофа“, други — „чудо на природата“.

Въпреки всичко, сестрите запазили спокойствието си. Намалили броя на представленията, за да прекарват повече време с детето, и се преместили на по-спокойно място.

Говори се, че момчето израснало умно, общително и много обичало своите „две майки“.

Смъртта и наследството

Сестрите Роза и Жозефа Блажек живели заедно до края на живота си.

А после дошла болестта. През 1922 г. Жозефа се разболяла. Лекарите предложили хирургическо разделяне, за да спасят Роза. Но тя, без колебание, отказала: „Ние дойдохме на този свят заедно — и заедно ще си отидем.“

И така и станало. Те починали в един и същи ден, с разлика от 12 минути.

Поради физическата им връзка смъртта на едната довела бързо до смъртта на другата.

Тяхната история останала в учебниците по медицина, психология и философия, защото повдига важни въпроси:

Какво е личността? Къде свършва „аз“ и започва „ние“? Възможно ли е да бъдеш индивидуалност, когато си постоянно физически свързан с друг?

Защо тази история е важна днес?

Историята на сестрите Блажек не е просто медицинско чудо. Това е преди всичко разказ за силата на човешкия дух, за любовта, приемането и борбата за правото да бъдеш себе си. Те не изживели живота си в сянката на своята особеност, а в светлината на собствения си избор. Успяха да обичат, да родят дете, да го отгледат и да докажат, че любовта е по-силна от всякакви анатомични граници.

Замисли се: какво за теб означава да бъдеш свободен? Сестрите Блажек не са имали физическа свобода, но са намерили вътрешната.

И може би точно в това се крие истинският смисъл на живота.

Момчето се казвал Ян. Той израснал в необикновена, макар и крайно нестандартна атмосфера на любов и грижа. Въпреки постоянното внимание от страна на обществото, детството му било изпълнено с нежност. Сестрите се стараели да го защитят от излишния интерес, осигурили му образование и възможност да се развива далеч от сцената.

Ян не последвал пътя на майка си и леля си — станал лекар.
Вероятно именно интересът към медицината, породен от собственото му необичайно начало, го подтикнал към тази професия.
Изучавал анатомия, психология и през целия си живот се борел за правата на хора с физически особености.

През 40-те години на XX век той станал един от първите европейски лекари, които открито се изказвали в защита на достойния живот за хора с увреждания.