Снежана попадна в сиропиталището доста голяма – беше на 13 години. Бе израснала в добро семейство. Един инцидент обаче я лиши от всичко ценно. Тя остана сираче.
Бащата на момичето отдавна спестяваше за кола. Това беше неговата мечта. Искаше да заведе семейството си на море. Купуването на кола обаче винаги се отлагаше. Имаше проблеми в работата, после пък майката се разболя или апартаментът им беше ограбен.
Но човекът не се отказа и следваше мечтата си. През онова злополучно лято те наистина отидоха на море с колата си.
Момичето не помнеше момента на сблъсъка. Тя беше единствената оцеляла след ужасната катастрофа.
Събуди вече в болницата и дивото главоболие не й позволи дори да каже дума. Половин час по-късно Снежана разбира, че е останала сираче.
Тя лежа дълго в болничното легло. Постепенно се научи да сяда, да ходи, да движи главата си. И да живее без баща и майка.
Другите й роднини отказаха да й станат настойници и се разпръснаха в различни градове след инцидента. Ето защо пред Снежана имаше само един изход – сиропиталището.
Тя живя там една година. Но тази година беше най-трудната за момичето. Дори не иска да си спомня този етап от живота си.
А в един светъл ден чичо й дойде и осинови племенницата си. Той не знаеше, че тя е осиротяла – бе заминал да работи в Израел. Истината е, той не се грижи особено много за момичето, след като разбра, че няма да получи апартамента й.
Днес Снежана вече е пълнолетна. Има грижовен съпруг и прекрасни деца. Те живеят в селска къща в пълна хармония. Освен децата си, жената осинови и три момчета.
Тя знае колко тежък е животът в сиропиталище, затова полага всички усилия, за да помага на сираците. Двойката планира да получи попечителство над още няколко деца, но вторият етаж трябва да бъде завършен, иначе в момента е малко тесен.
Снежана си спомня с ужас времето, прекарано сред стените на сиропиталището. Но си спомня радостта, когато най-после се прибра у дома, въпреки че чичо й прекаляваше с пиенето.
Тогава тя обеща, че винаги ще помага на домовете за сираци. Защото поглеждайки невинните деца в очите, е невъзможно да остана безразлична.
Снежана смята, че това е нейното призвание.
