На 81 г. си отиде доайенът на българската журналистика Иван Гарелов. Повече от месец и половина лекарите в „Пирогов“ се бориха за живота му след инцидент в курорта Свети Влас, довел до черепно-мозъчна травма.
Отиде си цяла една епоха в журналистиката. Цели 21 години той бе лице на предаването „Панорама“ и създаваше основите на българската публицистика. Доайен, учител на десетки български журналисти, които попиха от огромния му опит.
Дълго се чудел дали да приеме предложението на Иван Славков да води „Панорама“, но накрая се съгласява. За да превърне публицистичното предаване в институция на българската политика.
„Всички ни наричаха тогава институция на прехода. „Панорама“ научи българските политици, новите особено, на политическо поведение. На това как те трябва да се държат едни към други“, казваше Гарелов.
Иван Гарелов бе прозрял, че смелостта е основното качество на журналиста. И че в търсенето на истината той жертва себе си.
„Водещите хора, които са лица на журналистиката, трябва да водят битка за истината, да жертват себе си, своите си интереси, своите си дребни битови житейски удобства в името на търсенето на истината. Това оценяват хората““, казва той пред БТА.
Иван Гарелов си отиде само година след смъртта на съпругата си Донка Стамболийска – също уважаван журналист.
В интервютата Гарелов казваше, че така и не се е научил да живее без нея и му е трудно да открива кое къде е в дома му.
„Трудно свиквам да живея сам“, каза през сълзи Иван Гарелов в студиото на предаването „Търси се“. И добави с мъдростта на преживелия тежка загуба човек: „Когато искате да кажете на някого, че го обичате – казвайте му го веднага, винаги, по всяко време“…
В едно от последните си интервюта пък, навръх 81-та си годишнина, Гарелов сподели пред журналиста Антон Стефанов, че не го е трах от смъртта:
„Никога не съм имал страх от самата смърт като акт. Винаги съм бил като алпинист, който изпитва възбуда, като покори връх. Ходил съм на много опасни места, но не съм се страхувал. Напротив, когато е ставало страшно, аз съм се радвал, че съм имал шанса да бъда на това място точно в този момент.“
Със сигурност е така, защото в безбройните си документални филми от най-опасните точки на света показа, че се страхува от много малко неща.
Поклон пред паметта му.
