Жената в тази история работела в месокомбинат. Един ден, в края на работния си ден, тя влязла в хладилната камера, за да провери нещо, но вратата случайно се затворила и била заключена отвътре.
Въпреки че уплашената жена крещяла и тропала с всичка сила, това било безрезултатно, тъй като никой не можел да я чуе. Повечето от работниците вече били напуснали, а от външната страна на камерата било невъзможно да се чуе какво се случва вътре.
Пет часа по-късно, докато тя вече била на ръба на смъртта, охранителят на фабриката най-сетне отворил вратата. През този ден жената по чудо избегнала гибелта.
Когато по-късно тя попитала охраната защо е решил да провери фризера този ден, все пак това не е негова работа.
Отговорът му я слисал:
„Работя в този завод от 35 години, стотици хора идват и си отиват всеки ден, но вие сте една от малкото, които ме поздравявате сутрин и се сбогувате с мен в края на работния ден. Много хора се отнасят с мен като с невидим.
Днес, когато дойдохте на работа, ми казахте „Здравейте“, както винаги. Толкова съм свикнал и държа на вашите „Здравей“ и „Довиждане“ всеки ден, защото ми напомнят, че някой има нужда от мен…
Но тази вечер след края на смяната не чух вашето „Довиждане, до утре“ и не ви бях видял да напускате територията на завода… Разбрах, че нещо се е случило. Ето защо започнах да ви търся навсякъде“.
…Бъдете вежливи, ценете и уважавайте околните. Защото никога не знаем какво ще се случи утре…
