Иван седеше в полутъмната стая и се взираше в една точка. Погледът му беше празен. Само преди няколко месеца той загуби любимата си жена Нина. Тя си тръгна толкова внезапно, че Иван все още не можеше да повярва.
Живяха заедно щастливи пет години. Имаха красива дъщеря Ана, светлината на живота им.
Иван обожаваше семейството си и не можеше да си представи как ще живее сега без Нина. Изминаха няколко месеца, а душата му все още беше празна и мрачна.
Той почти не излизаше навън, прекарваше цели дни, седнал в кресло, потопен в спомени.
Един ден Иван реши да вземе стария телефон на Нина. Той често правеше това – препрочиташе кореспонденцията им, гледаше съвместни снимки.
Това му помагаше поне за кратко да върне топлината, която му липсваше толкова много. Но този път го чакаше удар в стомаха. Той случайно се натъкна в телефона на папката „Лични“ със записи на разговорите на Нина.
Сърцето му подскочи, когато започна да ги слуша. Оказа се, че миналата година Нина му е изневерила с най-добрия му приятел Петър.
Иван слушаше записите и всичко потъмня в душата му. И тогава той чу фраза, от която кръвта замръзна във вените: „Ана определено е от Петър, сигурна съм в това“.
Иван седеше замаян, неспособен да повярва на това, което чу.
Значи неговата любима дъщеря е чужда? Мисълта разкъса сърцето му.
Иван усети как вътре в него кипи гняв – към Нина, към Петър, към целия този несправедлив свят.
Но какво да прави сега? Той не можеше просто да изостави Ани, защото за него тя все още е дъщеря, дори и да не е от него.
Иван реши да направи ДНК тест, за да разбере със сигурност. Въпреки че дълбоко в душата си вече знаеше отговора и се страхуваше да го признае.
Изминаха още няколко месеца мъчително чакане. И накрая резултатите от теста дойдоха – Ана наистина беше дъщеря на Петър.
Иван седеше, държейки листа хартия в ръцете си, а по бузите му се търкаляха сълзи. Той загуби не само жена си, но и дъщеря си. Болка и отчаяние го раздираха отвътре.
Тогава Иван усети малката ръка на Ана да го дърпа за ръкава.
— Татко, защо плачеш? – попита тя.
Иван погледна в любимите й очи, толкова приличащи на очите на Нина, и разбра – Ана може да не е негова дъщеря, но тя е целият му живот.
И той ще направи всичко, за да не научи тя никога страшната истина.
