Коледа е време за размяна на подаръци, за мир и любов в семейството. Но за мен се оказа и време да вразумя внуците ни, които очевидно не ценяха чуждия труд.
Точно това се случи в нашето семейство, когато плетените пуловери на жена ми — щателно изработени с любов и грижа — се озоваха в магазин за втора употреба. Това разби сърцето й, но също така ми даде възможност да предам на внуците ни незабравим урок.
Традицията на ръчно плетените подаръци на баба
Години наред съпругата ми, нежното сърце на нашето семейство, влага времето и любовта си в създаването на ръчно изработени подаръци за нашите внуци.
Плетените пуловери на жена ми се превърнаха в ценна семейна традиция, които тя подаряваше на рождени дни, Коледа и други специални поводи. Всеки пуловер или чорап е труд на любов, внимателно проектирано и изработено, за да отговаря на личността и стила на всеки внук.
Сами разбирате предаността на съпругата ми към тази традиция. Ето защо можете да си представите колко ни заболя когато се натъкнахме на нейните творения в магазин за втора употреба.
Да видим тези изработени с любов пуловери, захвърлени като стари, ненужни парцали, ни засегна много.
Никога няма да забравя деня, в който намерихме плетените пуловери на жена ми на стелажа в магазин за стоки втора употреба.
Лицето на жена ми помръкна, когато разпозна раирания синьо-сив пуловер, който беше изплела за най-голямата ни внучка миналата Коледа. Опитът й да прикрие болката с лека усмивка само задълбочи решимостта ми да се справя със ситуацията.
Същата вечер се върнах в магазина, купих всички пуловери и започнах да планирам урок, който нашите внуци няма да забравят.
Урок по уважение и благодарност
Вместо просто да им се скарам и да ги накажа, реших да покажа на нашите внуци усилията, които са нужни, за да изработиш нещо съ ссобствените си ръце.
Изпратих на всеки от тях пакет, съдържащ прежда, игли за плетене и инструкции, заедно със снимка на оригиналния пуловер и бележка: „Ако смятате, че тези подаръци са безполезни, опитайте се да си направите сами.“
Отговорит не закъсняха.
Последваха обаждания от внуците. В гласовете им се долавяха смесица от смущение и искрени извинения. Някои се обадиха, за да признаят, че не са осъзнали необходимото време и усилия, докато други останаха мълчаливи, вероятно размишлявайки върху действията си.
На следващата ни семейна вечеря, внуците пристигнаха, облечени със собствените си творения, които ссе бяха опитали да изплетат – пуловери с „бучки“, неравни шалове и всичко останало.
Внуците изглеждаха нелепо забавни, но тези им усилия бяха символ на осъзнаването колко трудно е да направиш нещо сам, вместо да го купиш наготово от магазина.
Всички искрено се извиниха на баба си за неуважението.
Същата вечер смехът, извиненията и искрените обещания, че ще ценят подаръците на баба се превърнаха от болезненот преживяване в момент на личностен растеж.
Аз пък извадих оригиналните пуловери, които бях спасил от магазина за втора употреба, и децата с нетърпение размениха своите творения за безупречните дизайни на баба си.
В крайна сметка семейството се сближи и внуците осъзнаха колко е важно да цениш любовта и усилията зад всеки бод от плетените пуловери на жена ми.
