Жена ми е категорично против да помагам на майка си… А аз не мога да я изоставя

депресиран мъж
Изображение от freepik

Скоро ще навърша 40 години и наскоро официално сключих брак. 

Преди брака живеех с майка ми в нейния тристаен апартамент. Заплатата ми стигаше да издържам и двама ни. Давах 50 процента от заплатата си на майка ми, а другите 50 харчех за себе си. Лъвският пай от доходите ми отиваше за поддръжката на колата и, разбира се, за момичета.

След като се преместих да живея при съпругата си, започнаха финансови затруднения, тъй като жена ми има дъщеря на седем години от първия си брак. Освен това, заплатата на жена ми е по-висока от моята и тя очевидно не харесва това.

Тя сама решава за какво да се харчат парите ни и много се ядосва, ако купя нещо за себе си. Стигна се дотам, че дори не мога да си купя цигари, без да й кажа.

Научих също, че на майка ми е много трудно без моята подкрепа. През отоплителния сезон тя харчи над половината от пенсията си за комунални услуги. А с останалите пари тя трябва някак си да оцелее още цял месец.

А когато жена ми разбра, че помагам на майка ми, тя напълно полудя, заявявайки, че трябва да мислим преди всичко за семейството си, особено след като имаме дъщеря, която расте.

В „лекциите“ се включи и моята тъща. Тя каза, че откакто съм се оженил, моето семейство са жена ми и дъщеря ми, а майка ми трябва да стои настрана. Тя също ми каза, че не трябва да подкрепям финансово майка си.

След тези думи не издържах повече и отговорих, че проблемите на моето семейство не са нейна грижа. Тя, разбира се, се обиди, но на мен не ми пукаше.

Веднъж дори напомних на жена ми, че дъщеря й не е мое дете и не съм длъжен да я издържам изцяло. Макар че след такива думи ме беше срам пред моята съпруга.

Не искам да оставя майка си без подкрепа, но също така съм уморен от скандали.

Затова започнах да си търся допълнителен доход, за да мога да се прибера по-късно и да печеля повече. Не искам да се развеждам, но нямам намерение да изоставя майка си в трудната ситуация. За мен има само един изход и това е почасова работа.

Все по-често ме посещават мисли, че преди брака всичко в живота ми беше просто и ясно. А и имах достатъчно пари за насъщни нужди. Какво решение на ситуацията виждате вие?

Advertisement