В атеистичните години у нас мнозина криеха вярата си от началството особено на работното място. И много хора си спомнят как тайно кръщаваха деца и ходеха тайно в храма. Точно тогава се случило нещо невероятно пред много хора. За нас тази история вече изглежда по-скоро като поучителна. Някой ще повярва, някой не… Но така или иначе същността на историята е една – има Господ!
Ирина имала баба, тя била вярваща и веднъж минала с приятелка покрай храма. Приятелката била яростна атеистка, възпитана в среда на хора, които не само отричали Бога, но смятали всеки вярващ за луд.
И когато минали покрай храма, тази приятелка решила да влезе. Но щом влязла вътре, тя решила да се присмее на вярващите и извикала на цялата църква по време на службата:
– Ей, вие! На кого се молите? Молите се на Този, Който не съществува!
Бабата на Ирина билавцепенена и не очаквала подобно нещо от нея, но въпреки това я помолила да излезе:
– Недей така! Нека се молят хората! Не е нужно да крещиш така! Да излизаме! Да вървим!
Приятелката не я послушала и започнала да крещи още по-настоятелно, но не към молещите се, а към Самия Бог:
– Е! Бог! Къде си? Ако Те има, остави ме да падна и да не стана!
И в този момент тя наистина паднла и не могла да стане. Извели я и й дали вода. Малко дошла на себе си.
Тогава тя дори поискала икона на Спасителя. Но недъгът й останал до самия край, въпреки че по-късно тя вече била много религиозна и казала, че заслужава всичко това за отричане на Бога, осмиване на вярващите и като цяло водене на неподходящ начин на живот.
„Не се заблуждавайте, Бог не може да бъде подиграван. Каквото посее човек, това и ще пожъне” (Галатяни 6:7).
Свети Йоан Златоуст казва: „Бог не наказва всички веднага и не всеки според заслугите му, а леко и постепенно; и често, наказвайки един, наставлява много други.“ („да накажеш“ означава да дадеш урок).
Слава на Бога за всичко!
