Мария беше на 22 години, когато разбра, че е бременна. Момичето беше с млад мъж, който твърдеше, че я обича. Въпреки това, когато научи, че скоро ще стане баща, той бързо се оттегли: не отговаряше на обажданията и никога не си беше вкъщи.
Родителите му казаха, че Петър не се нуждае от дете, тепърва започва да живее, предлагат му добра позиция в София и заминава, за да гради кариера. Когато Мария попита със сълзи на очи какво ще стане с мен, майката на Петър извади малък пакет с пари за аборт.
Момичето обаче не взе парите, а с плач се прибра вкъщи.
Майка й обаче също не останала доволна от новината, тя изгонила момичето от дома си, като казала, че не е нужно да се връща, когато роди.
Мария буквално останала бездомна. Отначало приятелите й я оставили да прекара нощта при тях, но всеки имаше свой личен живот и Мария започвала да им пречи; веднага щом момичето уловило недоволни погледи, тя бързо опаковалс нещата си и се местела да живее при друг приятел.
В осмия месец от бременността приятелите свършили и Мария трябвало да пренощува на гарата. Една жена я забелязала там; тя била собственик на малко кафене и й предложила да работи като сервитьорка, докато не роди; освен това жената й позволила да живее в кафенето.
Мария се съгласила, сега това бил най-добрият вариант за нея. Няколко седмици по-късно започва раждането, тя пристига в болницата и много скоро става майка на сладко момченце.
Сърцето й се късало от болка, но Мария разбирала, че не може да вземе детето със себе си, оставила го в болницата, като написала на малък лист хартия: „Съжалявам, синко, не мога да те взема, Аз самата нямам къде да живея, надявам се, че ще намериш добро семейство.“
Михаела не се върнала у дома при майка си, станала много близка приятелка с жената, която срещнала на гарата, и останалс да живее и работи с нея.
Днес Мария не е онова бедно момиче от едно време, което прекарвало нощта на гарата. Тя е силна и властна, успяла да спести пари и да си купи малко кафене, после още едно. Днес тя е собственик на цяла верига.
Но през всичките 20 години тя съжалява само за едно нещо: че не е взела сина си със себе си онази нощ. Може би затова не е имала други деца.
Срещата
Един ден управителят на едно от кафенетата й се обадил, че в залата чака мъж и иска да види собственичката. Тя се приближила до масата, мъжът се обърнал и Мария разпознала същия поглед, който била виждала само веднъж, преди 20 години в родилния дом.
„Здравейте, аз съм Димитър и изглежда, че съм вашият син“, усмихнал се младият мъж и подал онази бележка, която Мария някога написала в родилния дом.
— Но как, как ме намери? — учудила се жената.
„Няма значение. Знаеш ли, от бележката разбрах, че си се почувствала много зле и затова си ме оставила в родилното. Но не тая злоба, дойдох да кажа „Благодаря“. Благодарение на вас имах прекрасно детство, а родителите ми не са богати хора и често нямахме достатъчно пари за храна, но те никога не са мислили да изоставят детето си, дори доведено дете“, казал Димитър и си тръгнал.
Мария седеше на масата, стискайки същата тази бележка, и се почувства много зле, ридаеше горчиво и осъзна, че никога няма да може да забрави нощта, когато изостави сина си.
