– Човек може да живее 120-130 години. Това е заложено в генетичната програма на клетката. Една от основните причини, които съкращават живота ни, е качеството на питейната вода.
Защото здравето на нашите клетки се определя от течността, която ги измива, казва докторът на химическите науки, биологът и физик Владислав Гончарук.
Ученият изучава водата почти половин век.
В множество интервюта, предавания и научни статии Владислав Гончарук обяснява опасностите от чешмяната, филтрираната и бутилираната вода, както и за какво е полезна чешмяната вода.
Ученият отговаря и на въпроса каква вода пие самият той.
Простичък тест за водата
Известно е, че повърхностните и подземните водоеми, от които водата постъпва в домовете ни, имат свой микросвят. И този микросвят живее свой собствен живот. За да почистят чешмяната вода от всички микроорганизми, в нея се добавя хлор.
Според Владислав Гончарук тази практика съществува повече от век. Смята се, че хлорът стерилизира водата. Уви, това не отговаря на действителността, твърди ученият.
– Изминаха повече от сто години от използването на тази технология и едва в началото на новото хилядолетие стана ясно, че водата, обработена с хлор, не се стерилизира. Микрофлората, присъстваща в чешмяната вода, мутира под въздействието на хлора и става по-агресивна към нашето тяло.
Всеки може да се увери, че хлорирането на водата не унищожава микрофлората, като проведе прост тест. Според Владислав Гончарук, ако прокарате пръст във водопровод, през който тече вода, ще откриете слуз по стените му. Това е мутирала микрофлора и представлява опасност за нас.
Ако цялата микрофлора беше унищожена от хлор, тогава вътре в тръбата щеше да има някаква неорганична маса, пясък, а не тиня.
Какъв вид мутирали микроорганизми са това? Владислав Гончарук например разказва как той и колегите му за първи път са открили микромицети (микроскопични гъби) във водата, които никога преди не са живели в повърхностните водоеми.
Според учения микромицетите са токсични микроорганизми. Те могат да живеят в силно хлорирана вода. Микромицетите се задържат във водопроводните тръби и живеят в слуз. Веднъж попаднали в тялото, те образуват собствени колонии и растат.
– Тези гъби разяждат костите и причиняват рак. Отдавам нарастването на рака на факта, че водата започна да се хлорира преди сто години. Най-ниското ниво на рак е в скандинавските страни и в района на Кавказ. Там пият планинска вода. Но такава вода не е достъпна за всеки, обяснява Владислав Гончарук.
Ученият казва, че стерилизирането на водата с хлор унищожава микрофлората, която няма ефект върху нас и по същество не е опасна за нас. Но стерилизацията провокира образуването на друга микрофлора, която живее и се възпроизвежда добре в нови условия.
Ето защо, когато попитат Владислав Гончарук каква вода е най-добре да се пие, ученият отговаря: просто не и хлорирана. Можете само да се миете с нея.
Водата, която пие той
От химическа гледна точка водата няма вкус, цвят или мирис. Каква е разликата между питейната вода и химическата вода? Тя също няма цвят и мирис. Но питейната вода трябва да има вкус.
Ако водата няма вкус и не можете да го усетите, значи не е питейна вода. А водата без вкус няма нищо общо с питейната вода, казва Владислав Гончарук.
Владислав Гончарук предлага още един тест, с който можете да проверите дали водата е годна за пиене. Трябва да налеете вода в съд от източника, от който възнамерявате да вземете вода за пиене. Трябва да поставите няколко аквариумни рибки в съда с тази вода. Ако след четири дни рибата умре, тогава не бива да пиете такава вода.
– Ще кажете: а защо ние не умираме, като употребяваме такава вода? Умираме. Само че при нас това се случва малко по-късно, отколкото при рибите. Но преди това човекът ще бъде сериозно и много непредсказуемо болен – казва Владислав Гончарук.
Ученият е и против използването на филтрирана и бутилирана вода. Според Владислав Гончарук всички съществуващи филтри пречистват водата само от твърдите вещества. Но така или иначе те не опасно за нас. В същото време филтрите позволяват преминаването на микрофлората и вкарването на допълнителни замърсители във водата.
Всяка бутилирана вода в пластмасова бутилка запазва качеството си не повече от три седмици, след като е налята в пластмасовия съд. След три седмици той става токсичен чрез извличане на токсични съединения от пластмасата.
Важи за всяка пластмаса, каквото и да говорят. По принцип няма такова нещо като хранителна пластмаса, казва Владислав Гончарук.
Тогава каква вода да се пие?
„Бих препоръчал вода от кладенец след преваряване. В близост до кладенеца не трябва да има земеделски ниви. И друг източник, от който можете да вземете питейна вода, е артезианската вода“, казва Владислав Гончарук.
