Няма да направим нищо за раждаемостта, докато не разберем основното.
Да имаш днес деца е неизгодна сделка.
Преценете сами – детето трябва да бъде износено, родено и нахранено.
По неизвестни за мен причини тези, които се оплакват от спада на раждаемостта, изобщо не отчитат тези трудности. За тях бременността, раждането и изхранването са едно нищо. Да родиш е все едно да отидеш за хляб.
Токсикози? Разриви? Стрии от кърмене? Сякаш нищо от това не съществува, всичко е лесно и прекрасно.
Дори не говоря за загубата на квалификация през годините на отпуска по майчинство и нежеланието на работодателите да наемат жени с деца под десет години (за да не ползват болнични).
Тези проблеми не са се появили вчера; те винаги са били с човечеството. Но имаше предимства, които надделяваха над тези недостатъци.
Още в началото на ХХ век липсата на деца е била трагедия. Това важало за всяко семейство, но особено за бедното.
Да, богатството не било важно, когато ставало въпрос за деца — всеки искал да ражда. Тогава е било изгодна сделка.
Защо? Защото децата били защита от бедна старост.
Имате деца? Това означава, че все някак ще ви нахранят и ще се грижат за вас, а няма да ви изхвърлят на студа.
А сега поне по някакъв начин ще ви храни държавата. Пенсия, старчески дом, пожизнена издръжка – има варианти.
И от едната страна на везната са проблемите с раждането, бременността и майчинството, несигурният живот, а от другата са повече или по-малко защитените старини.
Изборът вече не е толкова лесен, колкото беше преди.
Днес изборът да имаш деца не е вноска в пенсионен фонд. Днес раждат само защото искат.
За да промените нещо, първо трябва да разберете какво се случва.
