Мандарините на новогодишната трапеза са не просто традиция, а цяла история. Разказваме ви как тези плодове са станали символ на празника в България.
Новогодишната маса в България без мандарини е като коледна елха без гирлянди. Тези оранжеви плодове се свързват с празненства по същия начин като шампанското или баницата с късмети.
Но как е станало така, че мандарините, а не ябълките или крушите, са станали символ на зимния празник? Нека да разберем откъде идва този плод, защо е станал част от традицията на Нова година и какво мислят другите страни за него.
Смята се, че родината на мандарините е Китай. Те се отглеждат там от няколко хиляди години. Но европейците се запознали с този плод едва през 19 век.
Логично, и у нас мандарините са били голяма рядкост. Представете си: преди години са били смятани за толкова екзотични, колкото папаята или драконовия плод днес.
Социалистическата Нова година и мандариновият бум
В социалистическа България Нова година е основният зимен празник, Коледа не се празнуваше.
От СССР е привенсен дядо Мраз, който раздава подаръци на 31 декември. Заедно с него в домовете задължително заемаха своето място и мандарините. Защо те бяха толкова предпочитани? Отговорът е прост: през зимата изборът на плодове беше ограничен.
Дефицитен, но любим продукт
От местната реколта само ябълките и боровинките оставаха търсени, докато мандарините, макар и вносни, бяха стабилна стока.
През декември винаги имаше доставки на мандарини, което ги правеше идеално допълнение към празничното пазаруване. Търсенето беше огромно. Хората се редяха на опашки, за да получат заветния килограм златни цитрусови плодове. Ароматът им изпълваше къщите, превръщайки се в символ не само на Нова година, но и на зимата като цяло.
Мандарините като символ на детството
За много от нас мандарините са нещо повече от плод. Това е вкус на празник и спомен от детството.
Детето навремето очакваше празника не само заради подаръците, но и заради мандарините. Те бяха подарени в училищата и включени в подаръчни комплекти от родители и организации. Често тези ярко оранжеви плодове бяха единственият достъпен екзотичен деликатес.
Ароматът на мандарини се превърна в неофициален аромат на празника. Това усещане е толкова дълбоко вкоренено в нашата култура, че дори десетилетия по-късно, когато можете да намерите всякакви плодове по рафтовете на супермаркетите през цялата година, ние все още се връщаме към мандарините през декември.
Днес, в ерата на глобализацията, мандарините отдавна са престанали да бъдат рядкост. Продават се целогодишно, а изборът на цитрусови плодове значително се разшири. Но все още ги купуваме през декември. Защо?
Тайната е в навика и носталгията. Мандарините не са просто украса на масата, а част от ритуал. Цветът им ни напомня за слънчевите дни, а вкусът им повдига настроението дори и в най-студения ден. Това е пример за това как историята и традицията се преплитат, за да оформят нашите навици.
Къде другаде обичат мандарини на Нова година
Не си мислете, че любовта към мандарините е само наша. Този плод е ценен и извън нашата страна. В Китай мандарините символизират богатство и късмет. Подаряват се по време на китайската Нова година с вярата, че ще донесат късмет.
В Италия мандарините също се свързват с празника. Там те се използват за приготвяне на десерти и дори ликьори.
Япония има своя интересна традиция. В навечерието на Нова година в къщата винаги се поставя декоративна композиция, наречена кагами мочи. Това са две оризови сладки, покрити с мандарина. Плодът символизира вечна младост и дълголетие.
Така че, когато отворите торбата с мандарини, спрете за минута и помислете. Това не е просто вкусен плод. Това е част от историята, ароматът на празник и топлина, която стопля дори в най-студените дни на зимата. Весели празници!
