„Сътворението на Адам“ от Микеланджело Буонароти е най-красивата фреска в Сикстинската капела във Ватикана.
Фреската, рисувана през 1511 г., е част от композиция, състояща се от 9 фрагмента, изобразени на тавана на стара сграда. В основата на художествената композиция е библейският сюжет.
Първоначално било планирано да бъде нарисувана картина с 12-те апостола. Но на последния етап на тавана на параклиса били представени около 300 фигури, които са герои от Стария завет.
Според изкуствоведите фреската е върхът в творчеството на Микеланджело. В нея художникът отразява своята визия за света и творчески опит. Днес картината е включена в списъка на известните и ценни предмети на изкуството и е символ на Ренесанса.
Защо пръстите на Бог и Адам не се докосват?
В основата на картината е жестът на ръцете. Ръката на Създателя е един вид импулс. А Адам е приемащата страна. Жизнената сила се разпространява чрез божествената ръка.
На стенописа Божият показалец е опънат максимално, но пръстът на Адам е със свита последна фаланга. Смисълът на картината е да обясни, че Бог е винаги наблизо, но е решение на човек дали ще докосне Бога.
Ако човек иска да се докосне до Бога, ще трябва да протегне пръста си, но дори и със свит пръст може да прекара целия си живот без да Го търси.
„Последното стисната фаланга на пръста на Адам представлява неговата свободна воля.“
В позицията на пръста на Адам е изобразена и човешката слабост и несигурност.
Фактът, че пръстите не могат да се докосват означава разделяне на човешкия и божествения свят.
На фреската Микеланджело изобразява Бог като жизнена енергия. А образът на Адам символизира красотата и силата на човешкото тяло. С други думи, картината показва не само създаването на човека, но и момента, в който душата влиза в него.
