Защо пръстите на Бог и Адам не се докосват в прочутата фреска на Микеланджело?

„Сътворението на Адам“ от Микеланджело Буонароти е най-красивата фреска в Сикстинската капела във Ватикана.

Фреската, рисувана през 1511 г., е част от композиция, състояща се от 9 фрагмента, изобразени на тавана на стара сграда. В основата на художествената композиция е библейският сюжет.

Първоначално било планирано да бъде нарисувана картина с 12-те апостола. Но на последния етап на тавана на параклиса били представени около 300 фигури, които са герои от Стария завет.

Според изкуствоведите фреската е върхът в творчеството на Микеланджело. В нея художникът отразява своята визия за света и творчески опит. Днес картината е включена в списъка на известните и ценни предмети на изкуството и е символ на Ренесанса.

Защо пръстите на Бог и Адам не се докосват?

Сътворението на Адам пръсти

В основата на картината е жестът на ръцете. Ръката на Създателя е един вид импулс. А Адам е приемащата страна. Жизнената сила се разпространява чрез божествената ръка.

На стенописа Божият показалец е опънат максимално, но пръстът на Адам е със свита последна фаланга. Смисълът на картината е да обясни, че Бог е винаги наблизо, но е решение на човек дали ще докосне Бога. 

Ако човек иска да се докосне до Бога, ще трябва да протегне пръста си, но дори и със свит пръст може да прекара целия си живот без да Го търси.

„Последното стисната фаланга на пръста на Адам представлява неговата свободна воля.“

В позицията на пръста на Адам е изобразена и човешката слабост и несигурност.

Фактът, че пръстите не могат да се докосват означава разделяне на човешкия и божествения свят.

На фреската Микеланджело изобразява Бог като жизнена енергия. А образът на Адам символизира красотата и силата на човешкото тяло. С други думи, картината показва не само създаването на човека, но и момента, в който душата влиза в него.

Advertisement
Фейсбук коментари