Има ли живот след смъртта или не – този въпрос продължава да предизвиква много спорове. „Глупости“, пише един. Други започват да твърдят, че не са. Ще ви разкажем един интересен случай.
Случаят с баба ми
Не знам как да го обясня. Но ще опитам. Баба ми беше много болна и смъртта й беше неизбежна. Разбира се, всички знаехме това и се подготвяхме. Гледахме баба ми на смени (кой когато имаше почивен ден).
И така, един ден, когато бях с нея, тя ме попита: „Чудя се дали има живот в другия свят?“ Отговорих, че ще разберем за това, когато стигнем там (все пак всички ще бъдем там някога, някои по-рано, други по-късно).
Тя ми каза: „Скоро аз ще разбера за това.“ На което аз отговорих: „Тогава ме сънувай и ми кажи има ли живот там.“
И май наистина я извиках в сънищата си? Не знам как да го обясня. Но тя ми се присъни 40 дни подред.
Дори от онзи свят баба ни се караше
В деня след погребението я сънувах и тя ми се скара: „Защо не ме погребаха там?“
На сутринта се обадих на кумата. Разказах й за съня си, казах й така и така.
Тогава тя ми обясни: „Да, тя поиска да я погребат отляво на мъжа си. а ние я погребахме отдясно.“
А аз дори не знаех за това. Е, как да го обясним?
