Запознайте се с Минко: момче с голямо сърце, което гледа кози на село

Запознайте се с Минко: момче с голямо сърце, което гледа кози на село
Стоп кадър: "Бразди", БНТ

Често възрастните, израснали през миналия век, гледат с тъга и разочарование на днешните младежи, които имат (не)щастието да живеят в една технологична ера, коренно различаваща се от живота преди.

Животът на днешните деца е несравним почти по нищо с нашия живот и този на родителите ни и бабите и дядовците ни. Ако преди щастието се състоеше в наглед обикновени неща, като това да прекараш лятото на село в безкрайни игри до късна доба и да закусиш с попара с домашно прясно мляко и хляб, то за днешното поколение това изглежда като безвъзвратно отминала пасторална картина.

Селата почти обезлюдяха, в тях останаха осново стари хора, ето защо е рядко явление да видиш младеж, който да живее и работи на село. Днешната ни история обаче ще ви представи едно такова момче, достойно за уважение.

Предаването „Бразди“ по БНТ ни запозна с „едно различно момче“, известно в карловското село Дъбене като момчето с козите. Младежът се казва Минко и делникът му почти винаги е един и същ: прибира се от училище и тръгва да пасе козите си.

Минко харесва начина си на живот и по никакъв начин не е изкушен от модерните технологии, така характерни за неговите връстници. „Аз си обичам животните“, споделя козарчето. „От малък съм си с тях“.

Козите на младежа наброяват трийсетина, като и бъдещето му е свързано с животинките. Минко мисли да учи зоо инженерство в Аграрния университет, като мечтата му е един ден да има собствена мандра. Мотивът му е да върне на пазара отново истинските продукти – истинското мляко, истинското сирене.

„Нито ги гледам за пари, нито за нищо. Тръпка са ми“, разкрива ученикът  и добавя, че покрай тях гладен няма да остане.

Минко е невероятно скромен и с трезва преценка за възрастта си. Споделя, че най-много обича да гледа подскачащите новородени яренца, но и че по цели нощи не спи покрай израждането им.

кози
Стоп кадър: „Бразди“, БНТ

В родното му село Дъбене е много красиво, но и то не е опазено от човешката дейност. Минко с болка признава, че се натъква на боклуци по поляните. „Напълниха едното корито на реката с боклуци“, огорчен е той. „Кое животно ще отиде да пие вода там? Няма къде да мине да се пасе покрай тия работи“.

Момчето е натъжено и от отношението на някои хора към животните: „Хвърлят отрови за животни, за кучета, за всичко“. Зложелатели са отровили през лятото три от кучетата му и една коза, като не може да си обясни поведението им.

В самотния му делник почти няма верни приятели. Макар и още дете, Минко е прозрял една горчива житейска истина: „Всеки гледа неговата изгода“, казва момчето.

За финал младежът обрисува и идеалния според него човек: това е човек, който не лъже и който се труди. „Истинските хора са отрудени“, споделя вижданията си Минко.

Пожелаваме успех в живота на това вдъхновяващо момче!

Advertisement