С жена ми, като повечето семейства, се разбрахме аз да изкарвам пари, а тя да се грижи за домакинството. Работих нощна смяна, така че всяка сутрин жена ми ме посрещаше с усмивка, даваше ми вкусна закуска и ме оставяше да спя.
Но един ден всичко се промени.
За пореден път се върнах от нощна смяна, а жена ми още спеше. Това не се случваше за първи път, а продължаваше около седмица.
През деня винаги беше необичайно разсеяна и не успяваше да се наспи дори когато аз имах време да си отпочина след нощната смяна.
Денем винаги беше припряна, невнимателна, сякаш летеше в облаците… Дори когато си говорехме с нея, можеше да „замръзне“ и да забрави какво е искала да каже.
А това беше странно.
Тя винаги се е грижела за мен, винаги ме чакаше усмихната и с вкусна закуска. Да, сега къщата също бе чиста, храната бе също толкова вкусна, но самата ми съпруга се бе променила много.
Приятели и познати казваха, че може би просто е уморена от монотонните домакински задължения и едно и също нещо всеки ден.
Един приятел пък предположи, че може би съпругата ми си е намерила любовник и докато аз съм на работа, тя се забавлява с любовника си и не спи достатъчно.
Не можех да повярвам в това, но по някаква причина в този момент мнението му ми се стори логично.
Един ден ме освободиха по-рано от обикновено и се прибрах вкъщи посред нощ, а жена ми я нямаше. Това много ме притесни.
Реших да отида да хапна нещо в някое денонощно заведение и да изчакам до девет, защото тогава се връщах от работа. Пристигнах „навреме“ от работа и видях жена ми да спи в леглото. Легнах до нея, реших и аз да подремна, но мислите продължаваха да ме преследват.
Така и заспах.
Реших да поговоря с друг мой приятел и той каза, че не трябва да се правят прибързани заключения, докато няма реални доказателства за изневяра. Той ми предложи да „отида в командировка“ и сам да последвам жена си, което и направих.
Онази вечер жена ми опакова нещата ми, целуна ме за довиждане, прегърна ме силно и каза, че много ме обича и ще й липсвам.
Тази нейна постъпка ме отврати от самия мен. Тя се отнасяше с мен толкова нежно, толкова много ме обичаше и аз се осмелявах да се съмнявам в нейната вярност. Но все пак трябваше да разбера със сигурност защо я нямаше тогава и защо беше толкова уморена през цялото време.
Започнах да следвам жена си. Първото нещо, което успях да разбера, беше, че вечерта тя отива някъде с доста голяма чанта. Тръгнах след нея и последвах автобуса, в който се качи. Но на половината път загубих следите.
На следващия ден тя не отиде никъде и беше вкъщи. На третия ден пак отиде някъде със същата чанта. Този път последвах уверено автобуса и в крайна сметка стигнахме до някаква болница.
Тук по някаква причина си помислих, че ако съпругата беше дошла да види любовника си в болницата, нямаше да е толкова късно, защото по това време вече не се допускат посетители.
Реших, че няма да се измъчвам от предположения и когато се „върнах от командировка“, разказах на жена си за всичко, което се случи през последните няколко дни.
Личеше си, че е някак разстроена и уморена, въпреки че беше много изненадана от постъпката ми.
Тогава моята любима ми каза, че е решила да отиде да работи нощна смяна в отделението с новородени, чиито родители са ги изоставили, а смените съвпадат с моите, затова и не съм разбрал.
Там започнала да се грижи за красиво момиче, което много се привързало към жена ми, а и тя към момиченцето.
Наскоро жена ми разбрала, че е бременна, но сега също поискала да осинови и това изоставено бебе. Каза ми, че просто не може да живее без нея. Но не знаела как да ми кажа за работата, и за момичето, и за бременността.
Щом чух, че жена ми е бременна, веднага я вдигнах и целунах любимата си, защото отдавна мечтаех за дъщеря или син. Зарадвах се много на тази новина.
Но относно осиновяването на бебето… Имах колебания. Видях обаче, че жена ми просто изгаряше за това дете, не можеше да живее без нея. Затова не възразих срещу тази идея.
Дори се зарадвах, че щяхме да помогнем на детето да влезе в добро и любящо семейство, а след това веднага щяхме да й дадем братче или сестриче и щяхме да имаме едно голямо приятелско семейство.
Момиченцето го осиновихме безпроблемно, защото условията на живот и средствата ни позволяват безпрепятствено и го кръстихме Мирослава.
А седем месеца по-късно се сдобихме и със син, когото кръстихме Янко. Сега имаме голямо, приятелско и любящо семейство. И вече никога не се съмнявам във верността на жена ми.
