Съпругът ми и аз се оженихме oще ненавършили 20. От едно село сме и се познаваме от деца. След сватбата се преместихме при родителите му, защото нямахме собствено жилище. Година и половина след сватбата се роди синът ни Петър, а три години по-късно се роди дъщеря ни Вики.
Те имаха невероятно прекрасни отношения, каквито рядко се срещат между брат и сестра. Когато децата излизаха на разходка, аз и съпругът ми бяхме спокойни, защото знаехме, че Петър ще се грижи за сестра си.
Минаха години, когато от работата на съпруга ми му казаха, че ни дават тристаен апартамент. Вече не се надявахме на такъв щедър дар на съдбата. Родителите на съпруга ми бяха добри хора и имахме топли отношения, но шестима души в един малък апартамент бяхме като в дядовата ръкавичка.
След 9-ти клас синът отиде да учи в техническо училище, а след това продължи обучението си в университета, където влезе и Вики. Майчиното ми сърце беше спокойно, защото ходеха заедно и се връщаха заедно.
Те бяха неразделни в бъдеще, не можеха да вземат нито едно решение един без друг, имаха много общи неща. Може би всички родители мечтаят за такава връзка между децата си.
Минаха години, синът ни се ожени, а снахата се премести при нас. Като цяло тя не беше лошо момиче и живееше мирно с Петър. Две години по-късно се омъжи и Вики. Веднага ми направи впечатление, че мъжът й не я регистрира в апартамента му, но тя ме успокои, че това е временно и че той сега няма време за бумащини.
Синът и съпругата не бяха много щастливи, че трябва да живеят по нашите правила и затова изтеглиха ипотечен. Петър отлично разбираше, че няма да е лесно да го плати, но също така искаше да има собствено жилище.
Мина време и нещо в отношенията между Вики и Петър се промени. Те вече не се съветваха помежду си, не си споделяха тайни и когато се виждаха, веднага възникваха конфликти.
Петър имаше проблеми с намирането на работа – през последната година не се задържа дълго време на нито една позиция. Той беше много уплашен от перспективата да остане без апартамент, тъй като такъв нестабилен доход може да повлияе на решението на банката.
В личния живот на дъщеря ми също не всичко беше гладко. Всеки ден нов скандал, Вики вече се притесняваше, че съпругът й ще я изгони от апартамента, в който, между другото, така и не я регистрира.
Досега съпругът ми и аз не се намесвахме в личния живот на децата, казвахме си, те са големи и ще се оправят сами, но един ден Петър и Вики се скараха толкова много, че изобщо спряха да говорят помежду си.
Започнахме да подреждаме всички възможни варианти как да ги помирим, но един ден синът ни дойде при нас. Бяхме много щастливи, защото смятахме, че можем да го убедим да се вразуми и в крайна сметка да се разбере със сестра си.
Седяхме в кухнята, пиехме чай и аз все мислех как да започна разговор, но синът ми ме изпревари. Петър каза нещо, от което едва не ми изскочиха очите: „Мамо, тате, дойдох да ви помоля да напишете завещание, в което половината апартамент оставяте на мен, а другата на Вики. Дълго се съветвахме със сестра ми и накрая решихме след вашата смърт да го продадем и да разделим парите.“
Изобщо не можех да повярвам на ушите си. Цял живот сме инвестирали цялата си енергия и време във възпитанието на децата, давали сме им добро образование и накрая това!
Все още имаме толкова много планове: пътуване, искахме да отворим малък бизнес и много други неща. Едва сме прехвърлили 50, а собствените ни деца вече ни погребват и ни делят имотите!
Цял ден не бях себе си. Реших да се обадя на дъщеря ми, може би нещо не съм разбрала и тя щеше да ми обясни ситуацията, но чух следното: „Мамо, добре че се обади. Вярвам, че заслужавам повече от апартамента от Питър! Той поне има ипотека, но аз нямам нищо. Решихте ли кога ще напишете завещанието си?“
Да кажа, че бях шокирана, означава да не кажа нищо. Изобщо не очаквах това от Вики. Казах на децата си всичко, което мисля, и отказах да направя завещание предварително. Петър и Вики ни бяха много обидени и започнаха да се държат доста подозрително.
Срам ме е да си призная, но след тези думи започнах да се страхувам от собствените си деца! Изведнъж те решават да ни изпратят в отвъдния свят предсрочно…
