Малкото селце Тървил в Бъкингамшър, на около 56 километра западно от Лондон, е любимо сред британските филмови продуценти заради типичния английски провинциален стил.
Много филми и телевизионни сериали са заснети тук, включително филма „Господарка на злото (Maleficent)“. Но селото е свързано и с историята на едно единадесетгодишно момиче на име Елън Садлър, което една нощ заспало и не се събудило девет години.
Елън Садлър е родена на 15 май 1859 г. в семейството на Ан и Уилям Садлър. Тя била десетото дете в семейството от дванадесет души. Семейство Садлър било бедно, като много от децата на Садлър работели във ферми. Когато Елън била на 11, тя била изпратена да работи като бавачка на семейство в близкия град Марлоу.
Елън било тихо, мечтателно и замислено дете, което седяло настрани и често било меланхолично. Предпочитало да седи до камината с часове, гледайки как сенките танцуват по стената, потънала в мисли. Тя изпитвала голямо уважение към свещените неща, особено към Библията, и винаги била послушна.
Пристъпите
Докато Елън била в Марлоу, тя беше обзета от пристъпи на силна сънливост. В същото време тя започнала да се оплаква от постоянни болки в главата. Дискомфортът в главата и почти постоянната сънливост започнали да се отразяват на работата й, в резултат на което я загубила.
Елън се върнала у дома в Тървил, където бил прегледана от местен лекар на име Хенри Хейман. Хейман я диагностицирал с „жлезисти тумори“ или абсцес в задната част на главата. Симптомите й сочели и гръбначно заболяване. Елън била приета в местна болница, където състоянието й се влошило. След 18 седмици в болницата Елън била изписана. Лекарите казали, че състоянието й е нелечимо.
Два дни по-късно, на 17 март 1871 г., Елън получава серия от пристъпи. Тази нощ тя легнала да спи на лявата си страна, с ръка под главата си и колене леко прибрани към торса. След като заспала, Елън не се събудила през следващите девет години.
Девет години сън
Новината за спящото момиче се разпространила като горски пожар и хората започнали да се стичат към Тървил. Родителите на Елън нямали нищо против посетителите, тъй като това им донесло пари, от които семейството отчаяно се нуждаело.
Мнозина започнали да плащат малка сума в замяна на това да погледнат момичето. Някои хора искали да вземат кичур от косата й за спомен. Сред посетилите били журналисти и медицински служители. Твърди се, че дори Албърт Едуард, принцът на Уелс, веднъж посетил дома на семейство Садлър.
Журналист на Bucks Free Press отбелязал, че „дишането й беше равномерно и естествено, кожата й мека и тялото й топло, като на здрав човек“, но пулсът й бил доста ускорен.
Според майката на Елън й давали портвайн, чай и мляко по три пъти на ден. Майката на Елън отваряла леко устата й и я хранела с лъжица. Но след около петнадесет месеца челюстта на Елън се затворила и тя трябвало да бъде хранена от малък чайник, с който майка й налива;а течна храна в устата й през малка дупка в челюстта й поради липсващ зъб.
Не е ясно как семейството се е справило с естествените нужди на Елън. Майка й заявява през 1880 г., девет години след като е заспала, че изхожданията на Елън са спрели през последните пет години и че на всеки четири дни „от пикочния мехур излиза доста голямо количество течност“.
Естествено, много хора не повярвали на тази история. Някои посетители внесли тайно карфици в стаята на Елън и са се опитали да разкрият номера, като я убодат, но безуспешно.
Междувременно семейство Садлър печелело по две лири седмично от дарения, което допълнително засилило подозрението, че всичко е измама с цел печалба. Някои съседи се кълняли, че някои нощи са виждали Елън да седи до прозореца.
Ан Садлър не позволявал на медицинския персонал да остане в стаята на Елън твърде дълго. Освен това тя забранила Елън да бъде преместена в болницата.
През май 1880 г. майката на Елън умира от инфаркт. Тогава отговорността за грижата за Елън падна;а на омъжените й сестри Елизабет Стейси и Грейс Блекол, като и двете живеели в Тървил.
Събуждането
Пет месеца след смъртта на майка си Елън се събуди;а без спомен за предходните девет години. По това време Елън била на двадесет и една години. Съобщава се, че тя е „напълно възстановена“. Но имало няколко дългосрочни ефекта.
Елън се е възстановила достатъчно, за да води напълно нормален живот. Омъжва се през 1886 г. и има шест деца.
Случаят със спящото момиче от Тървил станал част от местния фолклор и мистерията така и не била разгадана. Съвременните историци спекулират, че Елън може да е страдала от нарколепсия, неврологично заболяване, което е свързано с прекомерен сън и намалена способност за регулиране на циклите на сън и бодърстване.
Възможно е също Елън да е била упоена от член на семейството, вероятно майка й, което също би могло да обясни внезапното й възстановяване след смъртта на майка й.