Навремето заминах за Англия заради дъщеря ми. Откакто стана на 15, Ралица не ми даваше. Всеки ден се оплакваше, че я е срам да носи стари дрехи, че всички имат нови телефони, а тя няма нищо.
– Майката на Наталия е в Италия, изпраща пари и подаръци. Ти не можеш ли да направиш същото? – каза тя един ден.
– Мислех, че майка ти е по-важна за теб от парите. Исках да съм до теб, да те гледам как растеш!
– Вече съм голяма, нямам нужда от майка.
След тези думи не издържах и наистина заминах.
Дъщеря ми изглеждаше само щастлива от това и дори не показа да й липсвам. Бях обидена, но исках Ралица да бъде щастлива.
Затова й изпращах пари, купих й дрехи, платих й образованието. Докато ме нямаше, съпругът ми отиде при друга жена. Ралица остана сама. Постепенно ремонтирах апартамента и достроих къщата – заради нея. Нищо не й отказах.
Но през последните години ми стана все по-тежкод а работя. Проблемите с гърба ми пречеха да вдигам тежки предмети. Започнах да мисля да се върна у дома.
Спестих малко пари за старините си, но все още не бях казала на Ралица, че смятам да се върна за постоянно. Казах само, че ще дойда за празниците.
В момента Ралица е безработна и все още не може да намери подходящо място. Предложих й да дойде при мен в Англия, но тя категорично отказа.
Казах на Ралица, че няма нужда да ме посреща на летището, ще се оправя сама. Учудването ми бе огромно, когато влязох в апартамента и видях там да чистят непознати.
– Ралица, какво става тук?
– О, поръчах почистване за пристигането ти.
– Какво?
– Професионално почистване, за да е чисто всичко.
– Често ли го правиш?
– Около веднъж месечно. Имат специална химия и модерна технология.
– Значи така ми спестяваш парите? Аз там си съсипвам кръста, а ти сама не можеш да изчистиш този нормален двустаен апартамент?
– Сега всички правят така.
Влязох в кухнята. На масата има суши, пица и полуфабрикати.
– И не можеш и да готвиш?
– Мога, но исках да те изненадам.
– С това не можеш да изненадаш никого. Щеше да ме зарадваш повече, ако бе направила една мусака.
През следващите дни наблюдавах Ралица и напълно се разочаровах от нея. Напразно бях заминала, оставяйки я сама. Тя имаше пари, но харчеше много повече.
Днес на пазара срещнах една далечна роднина, която живее до блока ни. Тя ми каза всичко:
– Вашата Ралица организира купони всяка вечер. Не пести пари и се вози само на такси.
Когато се върнах вкъщи, плаках дълго време, а след това извиках дъщеря си за разговор.
– Давам ти избор: ако искаш, замини на моето място в Англия и печели пари.
– Какво говориш? Няма да гледам стари хора!
– Тогава си търси квартира.
– Ще ми дадеш ли пари за апартамент?
– Не, повече няма да ти давам нищо! И не можеш да останеш тук
– Как можеш да направиш това?
– Нямам друг избор.
Ралица крещеше и ме обиждаше. Болеше ме, но вече бях решила всичко. Тя си отиде, въпреки че й позволих да остане за празниците. На раздяла ми каза, че съм мъртва за нея.
Сега не знам дали постъпих правилно. Смятам, че нямах друг избор, за да я вкарам в правия път. Вие какво мислите?
