„Вземете го! Напълно здрав е“, каза ни момичето, подавайки ни детето си

бебе в трева
Изображение от freepik

С Иван сме женени от 20 години. Имахме всичко: собствен дом, кола, вила на село. Мъжът ми е мениджър известна компания. Единственото нещо, което нямахме, беше дете. Оказа се, че не мога да имам деца.

Лекарите ми поставиха диагноза безплодие. Многократно се свързвах със специалисти, но резултатите бяха нулеви. Затова започнахме да мислим, че си струва да осиновим дете от дом.

Но една среща в парка обърна живота ни с главата надолу. След тази случка станахме най-щастливите родители на света.

Разходихме се из парка. Изведнъж видях млада майка, седнала на пейка, а в количката плаче неистово бебе. Но момичето не реагираше на плача му.

Тогава реших да се обърна към нея. Тя се наведе към количката и започна да шепне на детето. Бебето се успокои и ми се усмихна в отговор.

— Какво прекрасно бебе! Уморихте ли се вече да бъдете мама? — казах на момичето.

— Оф. Направо ми писна, чесно.

Съпругът ми и аз просто се спогледахме при реакцията на тази млада майка. Често съм си мислела: по някаква причина Бог не ги дава на тези, които наистина искат деца, а ги изпраща на тези, които не се нуждаят от тях.

Съпругът ми и аз просто се спогледахме при реакцията на тази млада майка. Често съм си мислил: по някаква причина Бог не ги дава на тези, които наистина искат деца, но ги изпраща на тези, които не се нуждаят от тях.

— Според мен, момиче, ти си преуморена! – казах. Може би можем да помогнем с нещо?

– Да… Можете. Ако ме отървете от този нервак. Защо не го вземете? Изглеждате свестни хора.

— Шегувате ли се? Бихте се разделили със собствената си кръв просто така? Да го дадете на непознати?

— Сериозна съм! Вземи го! Вземи го. Той е напълно здрав! Така ми казаха в родилния дом!

А след това Лида (това беше името на младата майка) разказа на Иван и на мен своята тъжна история.

Когато била на 18 години, тя започна да се среща с Виктор. Мислела, че това е истинската любов, но се оказало, че човекът просто се забавлява с нея.

Когато Лида му казала, че е забременяла, той отвърнал, че това не е негов проблем. Изчезнал завинаги.

Момичето не могло  да се възстанови от това дълго време. Било твърде късно да направи аборт.

— Ето защо реших да го изоставя веднага след раждането. Аз самата съм отгледана в сиропиталище. Не е болка за умиране… Можеш да живееш там! Но моята приятелка Деси ме убеди да не оставям сина си. Тя се опита да повлияе на съвестта ми, като каза, че ще развия майчински чувства. Но той не ми трябва! Нямам майчински чувства. Разбирате ли – нямам нужда от това бебе!

Взех момчето от количката на ръце и го притиснах до себе си. И тихо попитах съпруга си:

— Какво мислиш, Иване? Виж какво чудесно бебче. Можем ли да го вземем?

Мъжът ми погледна бебето учуден и каза, че това са пълни глупости, как ще го вземем това дете? Момичето сигурно се шегува!

А Лида в отговор започна да ни казва какви документи ще трябва да съберем за целта. Погледнах съпруга си отново и той, все още въздишащ от изненада, каза, че няма нищо против, но все пак изглеждаше странно според него.

Момичето започна да говори за сина си:

— Името му е Данаил. Той е на два месеца. Роден с тегло 3.800. Не пуша и рядко пия, освен по празниците. Бащата също е нормален. Просто е негодник!

Усмихнах се. Покойният ми баща също се казваше Данаил. Знак от съдбата ли бе това?

Още същия ден взехме малкия Данаил Започнахме да събираме документите за осиновяване. Лида с благодарност изостави сина си.

А за нас този ден стана най-хубавият ден в живота ни! Най-накрая станахме родители на прекрасен син! Ще положим всички усилия да го направим добър човек!

Advertisement