По време на Гражданска война се случила невероятна случка, при която помогнал самият Николай Чудотворец.
Момиче на име Вера трябвало да бъде разстреляно в градината на собствения си дом. Тя изхлипала много силно и сключила ръце на гърдите си, молейки се да има сили:
– Отче Николай, Христов светецо, отче Николай, помогни ми, защити ме скоро!
Мъжът, който се готвел да я застреля, сякаш се уплашил от нещо и хвърлил пистолета, казвайки:
– Тръгвай си! По-скоро се махай! И никога повече да не те видя тук!
Момичето бързо изтичало в дома си, взела дрехи и документите си и скоро хукнала към гарата. Заминала за големия град, където остава да живее.
Там живеели роднините й, успяла да си намери работа и да уреди живота си. Но историята не свършила дотук, тъй като най-неочакваното се случило десетилетия по-късно.
Звъни се на вратата. На прага стои измършавял и дрипав старец. Ръцете му треперят и той едва говори:
– Къде живее Вера?
Казали му, че е в съседната стая и я последвал. Вера се приближила до него и, като го погледна, не разпозна своя мъчител в непознатия. При вида й той паднал в краката й и започнал да ридае.
Вера продължавала да е объркана и не разбирала какво се случва.
– Какво искате?
– Вера, не ме ли познаваш?
– Не.
– Аз съм, този, който искаше да те убие! Но когато вдигнах пистолета си и се прицелих, видях Николай Чудотворец вместо теб и се страхувах да стрелям по него.
И той отново паднал в нозете й и започнал да се моли за прошка, защото целият му живот след това бил пълен със скърби, нещастия и тежки болести.
– Търся те от много години и сега открих адреса. Пеша дойдох от село и моля за прошка.
Вера вдигнала стареца и го завела в стаята си. Нахранила го и го преоблякла в чисти дрехи. Тя му простила всичко и той казал а облекчение:
– Сега мога да умра спокойно.
Вера го оставила в стаята си. Скоро той се разболял и тя поканила свещеник, който го изповядал и причастил.
След няколко дни той починал.
