Ася вече няколко години работеше като продавач консултант в зоомагазин. Преди това бе учила във ветеринарен институт, но все още не бе успяла да си намери работа като ветеринарен лекар. Затова работеше почасово като продавач.
Именно тази уж временна работа щеше да промени живота й.
Веднъж в края на работния ден Ася затвори магазина и се прибра. По пътя влезе в метрото и видя седящ на перона инвалид – беше младо момче, което седеше в инвалидна количка.
Беше много скромно и небрежно облечен, изглеждаше тъжен, уморен и като цяло създаваше впечатление, че е нещастен.
Ася мина покрай него и изведнъж чу звука на метал зад себе си. Тя се обърна и забеляза проснатия на пода младия, който се бе преобърнал заедно с количката си. Най-вероятно някой от минаващите просто го е бутнал и той е паднал.
Но никой не се сети да го вдигне. Ася изтича до момчето и му помогна да се изправи. Той започна да благодари на Ася, а тя го попита:
– Имате ли нужда от помощ да стигнете до някъде? Можете ли да се справите сам?
– Благодаря, няма нужда, мога да се справя – отговори й младежът.
Ася все пак последва момчето, хвана дръжките на количката и го закара до платформата.
– Казвам се Матей. Благодаря ви за добрината.
– А защо сте тук съвсем сам? – не можеше да се успокои Ася.
– Защото няма към кого да се обърна. Съвсем сам съм. – отговори й Матей.
– Аз съм Ася – каза тя, като се чудеше каква клета съдба е имало това момче.
Матей й разказа как преди няколко години е пострадал в автомобилна катастрофа.
„Бързах да видя годеницата си, минах на червен светофар и изведнъж ме връхлетя камион. След това не помня нищо – събудих се в болницата, прикован към инвалидна количка.“
– Ами годеницата ? С нея какво стана?
– Щом й казали какво ми се е случило, тя си тръгнала…
Ася не можа да повярва на това, което чу. Тя бе чувствителна природа и мил човек. Затова искаше по някакъв начин да облекчи тежкото положение на човека.
Тя започна да разпитва Матей с какви пари се издържа
– Оцелявам с това, което ми дават добрите хора. И държавата помага малко.
– Значи това е изключително малко. Освен това приходите не са постоянни.
Точно в този момент влакът пристигна и Ася качи количката във вагона. Матей помаха на Ася и изчезна.
На път за вкъщи Ася не спираше да мисли за тази среща. Тя наистина съжаляваше бедния младеж. Самата Ася живееше в едностаен апартамент – баща й почина преди няколко години, а тя почти не си спомняше майка си.
С мъжете не й провървя. И на 25 години беше неовързана. Не беше особено притеснена – целият й живот беше пред нея. Просто още не бе срещнала своята съдба. На следващия ден Ася каза на началника си, че е намерила асистент за позицията чистач на клетките.
Той й благодари и й каза да извика момчето на интервю.
Оставаше само да убеди Матей. След като приключи работния си ден, Ася се отби до магазина и купи чифт панталони, ризи и семпла ветровка. Отиде до метрото и намерих Матей на същото място. Тя се приближи до него и му подаде чантата с дрехи.
– Матей… намерих ти работа. Ще работиш в зоомагазина с мен. Имаме нужда от помощник.
Матей започна да пита защо момичето му помага. Тя отговори, че у помага, защото той нужда от помощ.
-Баща ми винаги е твърдял, че когато помагаме на другите, същевременно помагаме и на себе си.
Няколко дни по-късно Матей подстрига косата си, облече се в нова риза, панталон и яке, а след това тя му помогна да стигне до магазина за домашни любимци. Собственикът погледна Матей със съчувствие и му разказа за работните задължения.
Когато Ася имаше свободно време, тя помагаше на момчето, но скоро той напълно свикна с това и започна да се справя сам. Месец по-късно Матей за първи път получи честно спечелените си пари.
Вечерта Матей покани момичето в кафене. Тя се съгласи.
Когато заваля, те вече се прибираха и се озоваха до мястото, където живееше Ася. Тя покани момчето да остане да нощува при нея. Така и направиха. Пиха чай и си легнахма.
С времето двамата се сближаваха все повече. Накрая Ася покани Матей да се премести при нея, той се съгласи.
Една нощ Матей падна от леглото – имаше ужасен сън. При удара усети болка в крака. Кракът му отново реагираше!
Ася остана във възторг и скоро се обърнаха към специалисти, които успяха да изправят момчето на крака. Разбира се, имаха нужда от пари, но ги взеха назаем от приятели.
Лека-полека Матей започна да ходи сам, макар и с помощта на патерици. Продължи да работи в магазина.
А съдбата му бе приготвила нова голяма изненада…
Един ден, прибирайки се към дома, той спря на кръстовище – в този момент една кола се удари в камион. Всичко се случваше както преди много години – жсякаш Матей изживяваше дежа вю.
В колата имаше блокирани хора. Без нито секунда съмнение Матей захвърли патериците си и хукна към колата. Едва после щеше да се опомни какво е направил. В този момент не мислеше за нищо.
Първо спаси възрастна жена и я изнесе на близката морава. Жената му каза, че внучката й все още е вътре. Матей се върна и с мъка освободи детето от железния му плен. Щом се отдалечиха на безопасно разстояние, колата се запали и избухна.
Започнаха да пристигат линейки, пожарникари и репортери. Доближиха микрофона до лицето на Матей и попитаха чии са патериците на тревата:
– Можете ли да ходите?
– Вече да. – отговори Матей. А после добави пред телвеизионните камери.
– Скъпа Ася, съжалявам, но ще закъснея днес. И те моля да се омъжиш за мен.
Няколко месеца по-късно младите хора се ожениха. Сватбата беше много скромна. Само няколко близки приятели и познати. Резервираха маса в кафене и седнаха в тесен кръг.
В този момент влязоха трима души – бабата и внучката, които Матей спаси, както и възрастен мъж в респектиращ костюм. В ръцете му имаше внушителен пакет. Той каза, че това е сватбен подарък за младоженците.
Матей и Ася не повярваха, щом го отвориха. Вътре имаше пари, които бяха достатъчни за младоженците да започнат нов, проспериращ живот.
