Вярвам, че почти всеки има дарбата да вижда другия невидим свят, но само малцина могат да я използват. Този дар се проявява по различни начини: на някой е дадена способността да вижда мъртвите (призраци, фантоми) със собствените си очи, но най-често този труден дар се реализира чрез сънища.
Тези хора, които са в състояние да запомнят поне един сън от десет, вече са адепти. А онези малцината, които са в състояние да научат важни уроци от сънищата и правилно да разберат предупрежденията, идващи от другия фин свят, стават духовно развити личности.
За съжаление аз имам тази дарба. Не, не от раждането, но знаех предварително, че той определено ще се покаже някой ден.
В младостта ми един познат астролог ми написа прогноза по звездите и числата и след като анализира наталната ми карта, каза, че имам способността да поддържам връзка с представители на другия свят.
След едно тъжно събитие те (душите на починалите) постоянно ще идват при мен и ще говорят, а аз ще трябва правилно да разчета тяхната информация и да я предам на получателите. Така и стана.
Искам да кажа нещо важно – хора, не завиждайте на онези малцина, на които им се е паднало това изпитание – или дарба, или проклятие, защото тежестта на „тези, които носят това тежко бреме“ е неизмерима.
Не знам и все още не мога да разбера от кого идва: от Господа или от човешкия враг, но това е ужасно бреме, което не всеки може да понесе! Не мога да видя мъртвите лично, но те постоянно идват при мен в сънищата ми!
Невероятно трудно е да преосмислиш видяното: толкова се уморяваш, че става страшно. Появяват се неканени, предупреждават ме, молят ме да предам важни съобщения на напълно непознати, постоянно говорят за нещо…
Понякога мълчат, но тогава тогава сама трябва да се досещам за какво са дошли. Какво им трябва.
Когато близките ми заявяват, че не виждат подобни неща в съня си, мило им завиждам: все пак спят достатъчно, а аз ходя на някакви постоянни пътувания с тези неспокойни души… Водят ме някъде, показват ми нещо…
Един дядо ми организира тур из мрачните подземия и ми показа как лежат мъртвите там: тъмен безкраен тунел, от двете страни има безброй каменни легла с мъртви. Близо до всеки има висок стълб със запалена свещ.
Попитах една лежаща старица: „Защо гори свещта?“
Тя каза: „Когато вие имате празници, то при нас се запалват свещите!“
После се озовах още по-нагоре, влязох в някакъв трептящ портал и се събудих.
Много живи хора са загрижени за кремацията на телата и какво се случва с душата след края на живота? Е, отдавна е известно, че след смъртта душата се отделя от смъртното тяло, което или се предава на земята, където се разлага, или изгаря в огън. Така че знам, че няма значение какво ще се случи с тленното тяло, тъй като душата така или иначе лети към небето.
В сънищата при мен идват, както кремирани, така и погребани, и всички общуват по абсолютно един и същ начин. При това изглеждат както приживе – живи, здрави и подмладени.
Освен с покойници, няколко пъти в сънищата си виждах и разговарях със светци. Питах ги за важни събития, те ми отговаряха и после всичко се сбъдна.
В сънищата ми идват и души, които още не са се появили на този свят. Така например срещнах бъдещата си внучка насън, много преди да се роди.
Точно нея пет години по-късно ми подари големият ми син. Веднага му казах, че ще имам внучка. Той се засмя, но знаейки, че всичките ми сънища винаги се сбъдват, повярва. Внучката ми е много красива.
А моята племенница преживя трагедия, загуби нероденото си момче. Тя скърбеше много, а и ние с нея. И тогава имах сън, от който научих, че тя ще има момиче, а след това и момче! Така и се случи, роди точно както го видях в съня си.
Много ме тревожи, че всички предупреждения, за които мъртвите говорят, винаги се сбъдват, и добри, и лоши. И от това ми става страшно.
Преди много време, когато този дар се появи за първи път, починалата ми баба дойде насън, сякаш беше наяве, и заяви, че сега ще пророкува: тя започна да разказва и показва бъдещето ми.
Сякаш виждах снимки от живота си на телевизионен екран до последния ден. Знам кога ще се случи. Почти всичко от пророчеството на баба се сбъдна, но има още няколко неща, които трябва да се случат.
И знаете, всичко това е ужасно! Не бива да знаете бъдещето си, трудно е да живеете с това! Хора, радвайте се, че на вас не ви се отдава!
