— Полина, кога ще се връщаш на работа? Колко дълго мислиш да си в отпуск по майчинство? — попита я любопитната съседка, която обичаше да си вре носа навсякъде.
— Още не бързам да се връщам на работа.
— Защо? Нали знаеш, че жените деградират по време на майчинство?
— Не се тревожи, не деградирам.
— Внимавай, че мъжете така бягат от жените си. Те искат внимание, но съпругите се концентрират върху детето и спират да се грижат за себе си.
— Добре, до скоро.
Полина усещаше погледа на съседката върху себе си. Искаше да стигне възможно най-бързо до входа и да се успокои.
Жената замъкна количката в асансьора, прибра се у дома и започнала да преоблича сина си. Когато бебето заспа, Поля отиде до огледалото.
До огледалото стоеше сватбената им снимка с Георги. Толкова млади и красиви! Преди да роди, Поля беше невероятна красавица с изящна фигура. Сега излишните килограми разваляха цялата картина.
Полина реши да пробва любимата си рокля, която купи за първата си годишнина от сватбата. Не можеше да се закопчае ципът на гърба и на корема й се събраха гънки. Тя въздъхна тежко и се зае с домашните си задължения.
— Какво искаш за вечеря? — попита Поля съпруга си по телефона.
— Нищо. Днес ще закъснея, не ме чакай.
— Нещо на работа ли?
— Да, много проекти.
Георги затвори. Полина извади каквото имаше в хладилника и реши да не готви днес. Щом обаче най-сетне намери време да яде, мъжът й се върна.
— Житена питке, пак ли ядеш?
Полина вече бе свикнала с подигравките на съпруга си. Понякога кипеше от негодувание, а понякога изобщо не реагираше. Почти веднага след изписването й Георги поиска жена му да си вуърне формата. Сякаш не знаеше, че бременността е голям стрес за женското тяло.
И по време на периода на кърмене няма как да отслабне много. Освен това Поля нямаше свободно време да се грижи за себе си, тъй като мъжът изобщо не се интересуваше от детето.
– Колко килограма качи след раждането?
– 30. Пиян ли си?
В този момент синът им се събуди и започна да плаче, затова Полина побърза да отиде в детската стая. Когато се върна, мъжът й беше заспал с телефона си в ръце.
Георги взе да остава често остава до късно на работа. Винаги намираше глупави извинения. Полина почувства, че той е студен към нея, но се страхуваше да накара мъжа си да говори. Страхуваше се да чуе истината.
По това време мъжът й вече отдавна имаше връзка с младата си колежка.
Елена беше съвсем различна. Стилна, цъфтяща и напълно безгрижни. В очите на Георги тя беше просто идеалната жена.
Когато синът й стана на две години, Полина реши да се върне на работа. Тя работеше като флорист в цветарски магазин.
— Не разчитай на мен. Няма да взимам сина ни от детска градина – каза еидн ден Георги.
— Защо?
— Защото това е задължение на жената.
Поля коригира графика си, за да съчетава работата и майчинството. Записа се и на фитнес и започна тренировки при фитнес треньора Мартин. На тренировките тя ходеше със сина си Павел.
Жената най-накрая се оживи и се върна към нормалния живот, освобождавайки се от скучната рутина.
Един ден обаче Поля се прибира със сина си и видя мъжа си да опакова набързо нещата си.
— Къде отиваш? В командировка? — попита Полина.
— Защо се държиш като глупачка? От доста време живеем като съседи!
— Има ли друга жена?
— Да, и много по-красива от теб. Вече ми писна да те гледам.
Тя не се разплака. Полина беше психически подготвена за това. Дори се изненада, че се слчи чак сега.
Работата й я спаси от депресията, както и малкият й син. Тренировките във фитнеса й даде възможност да се разсея и да общува с приятни хора.
Първоначално треньорът Мартин се отнасяше към Полина с особена топлина. Той непрекъснато се грижеше за нея и дори й създаде личен тренировъчен план безплатно. Жената имаше още по-голямо желание да приведе фигурата си във форма и да докаже на себе си, че може.
А един ден след тренировката той дори я закара до дома й. Той дълго време чакаше възможност да общува с нея в непринудена атмосфера.
Скоро Мартин й отиде на гости за първи път. Синът й Павел бързо намери общ език с него – момчето го завлече в стаята си, за да му покаже играчките си.
Именно в тази компания решиха да празнуват Нова година. Този празник беше най-запомнящият се за Поля, защото дори в брака си тя не се чувстваше толкова щастлива.
— Поля, ела ми днес на гости? — предложи Мартин след поредната тренировка.
— Няма на кого да оставя сина си.
— Че защо да го оставяш? Чакам ви и двамата!
Полина и Мартин се влюбиха. Жената буквално грееше от щастие, защото се чувстваше желана и нужна. Скоро тя се премести при Мартин заедно с детето си. Но от време на време се отбиваше в дома си, за да наглежда нещата.
— Здравей! — В един от тези дни Поля чу гласа на бившия си съпруг зад себе си.
— Здравей!
— Много си се разхубавила!
— Трябва ли ти нещо? Бързам.
— Искам да говоря с теб… Да ти кажа, че съжалявам. Не знам какво ме обзе. Бих искал да си върна всичко обратно.
— Защо ми го казваш сега?
— Искам да ми дадеш втори шанс. Синът ми също ми липсва. Не съм виждал Павел от много време.
— Значи мислиш, че ще забравя всичко?
— Ами да. Ще живеем както досега – като едно семейство.
– Георги, имам мъж до себе си.
— Мъж?
— Да, мъж. И той ме обича истински. Скоро ще се женим, така че си губиш времето. Тръгвай си.
През цялото време любопитната съседка надничаше през шпионката. Поля само се усмихна ехидно. Беше щастлива, че успя да загърби миналото. Време бе да се наслади на прекрасно бъдеще.
