Прекарах цялата си младост в отглеждането на децата си, а сега имам внуци и не искам да им ставам бавачка на пълен работен ден.
Наскоро се пенсионирах и се надявах, че най-накрая ще мога да си почина на стари години. Опитаха се да ме убедят да не напускам работа, защото бях ценен служител, но честно казано вече бях уморена да работя.
Друга причина, поради която напуснах работата си, беше, че наскоро ми се роди внучка и исках да й отделя цялото си внимание. Синът ми ходеше на работа, но съпругата му излезе в отпуск по майчинство и нямаше намерение да се връща скоро.
Надявах се, че снаха ми ще може да си почине поне малко, ако понякога аз гледам бебето. Дори можех да оставя внучката си при мен за няколко дни с преспиване и ми се стори, че не е толкова трудно да я гледам, защото беше доста спокойна и послушна, така че лесно намерихме общ език с нея .
Но изобщо не очаквах, че всичко ще стигне дотам, че да нямам никаква сила…
Скоро снахата съобщи, че се връща на работа, затова поиска да гледам малката всеки делничен ден, защото нямаше на кого да я остави. Имахме сериозен разговор на тази тема, защото синът ми планираше всяка сутрин да води детето у дома и да го взема чак късно вечерта.
Съгласих се с тези условия, защото ако семейството на сина ми има нужда от пари, винаги съм готова да помогна. Внучката е на годинка и половина, така че никоя детска градина не би я приела.
Дори не можех да си представя, че да седя вкъщи с внучката си цял ден ще бъде толкова трудно, защото преди я виждах само през уикендите, а през останалите дни почивах.
Имах чувството, че работя като бавачка и графикът ми беше дори по-дълъг, отколкото когато ходех на работа. Най-обидното е, че никой не ми плати за труда и не искаше да ми помогне в замяна, но аз сама си бях виновна.
Трябваше да я храня три пъти на ден, да я извеждам на разходка и да я къпя. Започнах да се изморявам много след няколко седмици от този живот, защото се чувствах като втора майка на внучката си, но търпях, защото разбрах, че синът ми и снаха ми трябва да печелят пари.
Буквално нямах достатъчно време за себе си и можех да почивам само през уикендите, но дори два дни почивка не ми бяха достатъчни.
Въпреки че с мъжа ми живеехме под един покрив, сякаш напълно го бях изгубила от поглед. Живях с това темпо почти цяла година, защото през цялото това време слушах обещания от сина ми, че търсят бавачка и просто трябваше да потърпя още малко.
Никога не чух едно просто „благодаря“ от сина си и снаха си. Изглежда, че с времето започнаха да приемат помощта ми за даденост.
Първоначално прибираха внучката ми към пет вечерта и все още имах време да си свърша нещата, но след това започнаха да я оставят почти до полунощ, заради което не можех да си легна, въпреки че ми се спеше .
Най-интересното е, че синът ми водеше бебето всеки ден в седем сутринта, когато дори нямах време да се събудя, така че графикът ми за сън наистина се обърка през последната година. Започнах да се дразня от всичко около мен и цял ден се разхождах сънена, но синът ми сякаш не забелязваше.
Моята внучка е наистина прекрасно момиче, но и аз бих искала да си почина от нея, защото на нейната възраст не всеки пенсионер може да се справи с малко дете, което трябва да бъде гледано постоянно. Здравето също ми е разклатено напоследък.
Малките деца са много активни и ако не бъдат наблюдавани, може дори да направят нещо лошо или да се наранят и накрая аз ще съм виновна.
Никой не се поинтересува как съм. Просто се надявах, че скоро ще я пуснат на детска градина.
Когато момичето стана на три, най-после я записаха на детска градина и аз можех да си почина спокойно. Още не се бях съвзела, когато съпругата на сина ми обяви, че е бременна за втори път.
Бях изключително изненадана от тази новина, имайки предвид факта, че самата снаха ми се оплака, че семейството изпитва критична липса на пари и тя трябва да работи. Вече си представях как след няколко години ще трябва да седя с второто дете.
Веднага чух от сина ми, че разчита на моята помощ и не приема отказ. В този момент търпението ми най-после се изчерпа и заявих, че навремето съм отгледала децата си и искам поне да си почина на стари години, а не да работя като безплатна бавачка, която никой няма да съжалява.
Разбира се, не отказвам напълно да помогна, но синът ми и снаха ми трябва да знаят границите си и да не се възползват от моята доброта.
40 години съм работила, за да се изморявам и сефа. Синът ми и снаха ми би трябвало да ми влязат в положение.
