Преди 15 години заминах за Испания, за да печеля пари. Разбирате, че работата там не е лесна, но поне парите си струват. По принцип работя в добро семейство, така че условията са добри. През това време успях да науча и испански.
През лятото винаги се прибирам, за да си почина малко. Прекарвам около месец в родния си град, срещам се с близките си и се връщам обратно.
Имам две големи деца, които живеят в България – син и дъщеря.
С дъщеря ми никога не съм имала проблеми. Румяна се учеше добре още от малка и винаги е била послушна. Тя се омъжи, постигна висоти в кариерата и си стъпи на краката. Разбира се, й помогнах да си купи дом. Сега също понякога й пращам пари, за да може дъщеря ми да купи нещо от мен за внуците.
Но при сина ми нещата не са толкова розови. Тома дори не завърши висшето си образовани и сега се издържа с временна работа. Днес е таксиметров шофьор, утре товарач.
Преди беше женен преди, но семейният му живот не потръгна. Внучката остана при снаха ми Симона. Синът ми е единственият виновен за развода – той разруши семейството. Не го крия, макар че е моя кръв.
Сега Тома има нова връзка, но дори не искам да се срещам с неговата избраница. Но поддържам комуникация с бившата си снаха. Изпращам на Симона пари и колети. Но отказвам да плащам издръжката на Тома – това е негова отговорност, не моя.
Наскоро се прибрах за отпуската. Голямата ми внучка се готвеше да бъде в първи клас, така че започнахме да й купуваме всичко необходимо. Това струваше доста пари.
За да отбележа пристигането си, реших да организирам малко празненство. Освен дъщеря си, поканих и бившата си снаха и внучката си. По време на разговора стана ясно, че и Симона е решила тази година да пусне дъщеря си Ангелина на училище.
— Как върви подготовката? – попитах аз.
— Тя знае буквите, чете – като цяло е готова. Кумовете ни подариха раницата на дъщеря си. Остава само да се купят тетрадски и учебници от борсата.
— А защо от борсата? – попитах аз.
— Цените там са достъпни. Не мога да си позволя да пазарувам от книжарницата.
Много ми стана мъчно за бившата ми снаха. Разбрах, че никой не й помага да отгледа дъщеря си. А със заплатата си тя трудно може да се справи. Искам внуците ми да не са по-лоши от другите деца, затова тихомълком дадох на Соломия 300 евро, за да се подготви за училище.
Проблемът е, че Румяна видя това и вечерта ми се скара:
— Мамо, тя е чужда за теб. Защо й даде толкова пари?
— Какво значи „чужда“? Тя е майка на моята внучка.
— Мамо, време е да разбереш, че Симона вече не е от нашето семейство. По-добре помисли за мен и внуците си.
— Ангелина също е моя внучка. И тя не е виновна, че баща й е глупак. Може би аз съм виновна, че Тома е такъв и затова съм длъжна да подкрепя Симона. Не ми брой парите. Печеля ги с труда си! И между другото, теб също не съм те забравила.
Дъщеря ми така се обиди, че не ми се обади след това.
Въпреки това не се чувствам виновна. Няма нужда да ми брои парите – нека се научи да ги печели сама. Ангелина и Симона не са ми чужди, така че няма да прекъсвам контакта с тях. Обичам всичките си внуци еднакво, така че ще помагам справедливо на всички.
Или не съм права? Какво мислите?
