Не общувам с баща си от много години, дори не знаех дали е жив, не знаех къде е и с кого живее. Изобщо не знаех нищо за него! И не исках да знам!
Родителите ми се разведоха, когато бях почти на седемнайсет.
Разводът беше ужасен. Диви кавги, чупене на чинии, счупени прозорци и изпочупени врати, посинени очи на майка ми и полиция в нашия апартамент. Накрая се стигна до помирение и майка ми получи апартамента на баща ми, където все още живея.
Татко изчезна от живота ни. Много му се ядосах. Добре, с майка ми имат конфликт, но аз съм му дъщеря, а излиза, че той се се отказал и от мен.
Трябваше да запиша задочно висше и да си намеря работа.
Бях студент втора година, когато майка ми почина. Пропих се от мъка. Изпитвах постоянна липса на пари, нямах нормално облекло, нормална храна.
Опитах се да намеря баща си, но беше невъзможно. Родителите му бяха починали отдавна, а единствената му роднина, по-малката му сестра, не ме изслуша. Единствените думи, които чух от нея, бяха „Махай се“ и тя затръшна вратата пред лицето ми.
Баща ми беше напуснал предишната си работа и никой не знаеше къде е намерил нова работа или къде живее.
В резултат на това му се ядосах толкова много, че му го забравих за дълги години.
Завърших успешно обучението си, намерих работа по специалността си, започнах да печеля добри пари, родих дъщеря, нямах и нямам намерение да се женя (помня твърде добре развода на родителите ми и не не искам да мина през това).
Минаха години.
Миналата година дъщеря ми влезе в университет и разходите естествено се увеличиха. Стана трудно с финансите. Трудно, но поносимо. Трябваше да забравим за ваканциите и скъпите покупки, но няма проблем, ще бъдем търпеливи, защото образованието е много важно, въпреки че дъщеря ми и аз не бихме отказали допълнителни пари.
И тогава се случи нещо шокиращо.
Преди няколко месеца имах някакво подтискащо чувство, всичко изглеждаше наред, но нещо ме глождеше и не знаех какво! Апетитът ми изчезна, сънят ми стана неспокоен, сълзите започнаха да текат без причина.
След това това чувство премина, успокоих, а след това сънувах нещо невероятно.
Седя на дивана, пия чай и гледам телевизия. Изведнъж баща ми влиза в стаята и започва да ми се кара, казвайки: „Седиш си тук и си пиеш чай, а скоро наследството ти ще бъде откраднато.“
Аз му отговарям, че не знам за каквото и да било наследство, а той настоява да взема химикал и хартия и да запиша адреса. Взех химикал и лист и той продиктува адрес – това село, тази и тази улица и тази тази къща.
След това баща ми започна да обяснява, че нямал време да остави завещание и че аз съм единствената му дъщеря. Затова всичко трябва да отиде при мен и ако не го послушам, тогава сестра му ще вземе всичко за себе си.
Събудих се, като си спомнях ясно адреса, веднага записах всичко и реших да отида там.
По някаква причина веднага повярвах, че сънят ще се окаже верен и всичко казано от баща ми ще се потвърди.
Така и стана.
От баща ми получих хубава къща, кола, макар и не нова, но много добра, и добра сума в сметката ми – баща ми не е живял в бедност!
Сега с дъщеря ми ще можем да си позволим по-комфортен живот.
