Тежката смяна вече бе зад гърба му. Ангел очакваше най-сетне да види пред себе си пейзажите на родния си град.
Момчето работеше като шофьор на тир на дълги разстояния и затова много му липсваше дома. В момента семейството му бе в тежко финансово положение и нямаше избор, освен да работи трудната, но добре платена професия.
Ситуацията се утежняваше от факта, че дъщерята на Ангел бе болна. Имаше нужда от пари за лечение. Лекарите настояваха за операция, но цената е непосилна за младите родители.
Той не можеше да забрави, когато с жена му Мария попитаха лекаря:
— Колко време имаме, за да намерим парите?
— Година, най-много две. Но колкото по-рано, толкова по-добре. Ако чакате до третата година, няма да има смисъл от операцията. Болестта прогресира, така че не можете да си играете с огъня.
Двойката цяла нощ мисли откъде може да вземе такава сума. Беше безполезно да молят роднини за помощ, защото в семейството им нямаше богати хора.
За година и половина събраха едва 70%. Ето защо сега Ангел работеше без почивни дни и ваканции.
В онази вечер се връщаше по заснежения път. Беше късно. По пътя нямаше жива душа. Той намали, защото се страхуваше, че ще загуби контрол. Знаеше добре, че при такова време е по-добре да не бързаш.
Навън цареше пълен мрак. Но изведнъж мъжът видя силуета на жена. Какво, за Бога, правеше тук по това време?
Ангел реши да спре, за да види дали има нужда от помощ. Жената лежеше в снега, посиняла от студ и трепереща.
— Момиче, какво ти се е случило?
Ангел се опита да я събуди, но тя изобщо не реагираше на гласа му. Мъжът започна да нервничи.
— Събуди се, ще измръзнеш до смърт!
В този момент непознатата отвори очи с мъка. В тях цареше пълна празнота.
Ангел разбра, че има само един изход – да я закара в болницата.
Тъй като младата дама не можеше да ходи сама, той трябваше да я носи на ръце. Пусна парното на пълна мощност, за да може непознатата да се стопли поне малко. Трябваше да натисне педала, защото се страхуваше, че няма да стигне навреме.
Докато караше, момичето се оживи. Тя започна да се движи и да говори. Ангел се зарадва, че тя се събуди. Момичето се представи като Алина.
— Как се озова тук в такъв студ?
— Не искам да говоря за това.
— Какво да кажа сега в болницата? Къде те съм те намерил? По-добре е да ми кажеш истината, за да няма излишни проблеми.
— Мъжът ми и неговите приятели ме заведоха в гората. Любимият ми беше с мен само заради парите, но бизнесът ми се провали. Той беше много ядосан, когато разбра, че съм фалирала. Искаше да се отърве от мен и да продаде всичко, но благодарение на теб оцелях. Благодаря много!
Ангел дълго не можеше да избие тези думи от главата си. Как може да искаше да се отървеш от човек за пари. Наистина ли говорим за толкова голяма сума?
Час по-късно пристигнаха в болницата. Лекарите незабавно прегледаха жената и взеха мерки, за да не доведе измръзването да не доведе до сериозни последици.
— Хоспитализацията е задължителна, тъй като крайниците й са напълно измръзнали. Вие кой сте? Съпругът? – попита лекарят.
— Не, ние изобщо не се познаваме. Намерих я край пътя.
— Полицията знае ли за това?
— Не, дойдох направо в болницата.
— Добре, тогава сами ще се свържем с полицията. Не ходете никъде.
Ангел разбра, че ще бъде разпитан.
Полицаят обаче не получи полезна информация от него, тъй като не знаеше нищо за непознатата. Можеше да я подмине с тира си, ако не беше гледал внимателно пътя.
Когато Ангел се върна уморен у дома, състоянието на дъщеря му се бе влошило. Той разбра, че парите вече бяха спешни, нямаха време да се бавят повече. По време на вечерята той разказал на жена си историята, която му се случи на път за вкъщи.
Мария се гордееше с действията на съпруга си. Не всеки би пожертвал времето и безопасността си в името на непозната. Ако не беше Ангел, момичето определено щеше да умре от тежка хипотермия.
На сутринта Ангел беше извикан в болницата. Обади му се Алина, която тя искаше да говори с него.
— Ангеле, искам да ти благодаря отново. Не знам какво щеше да стане, ако не беше спрял и ми помогнал.
— Всеки би направил същото. Важното е, че всичко завърши добре.
— Работата е там, че ми разказаха малко за теб и семейството ти… Каква е диагнозата на дъщеря ви?
— Не ми се говори за това сега. Има нужда от спешна скъпа операция. Напоследък работя без почивни дни, за да събера необходимата сума, но нищо не се получава. Изобщо безнадеждна ситуация.
Ангел се върна вкъщи в потиснато настроение. Не разбираше защо съдбата е толкова несправедлива. Оказва се, че животът на детето му има цена, която то, уви, не може да плати.
Седмица по-късно получи обаждане от непознат номер:
— Здравейте. Вие ли сте бащата на Екатерина Петрова?
— Да.
— Едно момиче тук плати операцията на дъщеря ви, така че утре ще ви очакваме в отделението. Препоръчително е незабавно да напрвите всички тестове, за да помогнете на дъщеря си по-бързо.
— Какво момиче? Как я плати? Цялата сума?
— Съжалявам, не знам подробности. Парите са в нашата сметка – заповядайте.
Ангел нямаше време да разбере подробностите, затова се запъти бързо към болницата. Датата на операцията беше определена за следващия ден.
Малката Катя бързо дойде на себе си и веднага почувства облекчение. Вече не изпитваше такава силна болка.
Родителите стояха до дъщеря си и плачеха от щастие. Въпреки че не знаеха кой им помогна да за това чудо.
Но буквално час по-късно в стаят влезе Алина. Тя бе дошла на свиждане. Ангел беше изненадан от външния й вид.
— Здравей! Как е Катя? по-добре ли е?
— Алина, значи ти плати операцията на дъщеря ни?
— Ами да. Ти спаси живота ми и аз спасих живота на дъщеря ти. Всичко е взаимно.
Мария прегърна силно непознатата и отново заплака.
Момичето се зарадва, че е направило такова добро дело.
И такива истории се случват в живота. Важното е винаги да останеш човек и да не се предаваш.
