В никакъв случай Надя не можеше да се нарече обикновена баба. Тя не се виждаше да седи с внуците си и никога не плетеше пуловери или чорапи за никого.
Бе самотна стара жена, без близки роднини, но самотата по никакъв начин не я тревожеше.
Сутринта й започваше точно в седем часа: тя излизаше на двора, палеше цигара и се наслаждаваше на чистия въздух. Въпреки възрастта си – вече беше над 80 – Надя слушаше силно хард рок и съседите дори не възразяваха. Те отдавна бяха свикнали с необичайния й начин на живот.
Така минаваше всяка нейна сутрин.
Старата жена избягваше компанията на жени на нейната възраст, които прекарваха дните си в тъжно броене на болежките и оплакване от живота. Тя ценеше всеки свой ден.
Всички отдавна се бяха примирили с нейното ексцентрично поведение и дори я уважаваха заради нейната любов към живота и необичайност.
След сутрешния ритуал тя излезе на разходка в парка. Там беше любимата й пейка, където Надя обичаше да седи и да размишлява.
В този ден обаче нейното място беше заето от младо момиче с количка.
– Това е моята пейка, винаги седя тук – каза строго Надя и се приближи.
– Съжалявам, сега си тръгвам – отвърна момичето и бързо стана, но в този момент старата жена забеляза нещо странно. Тя внезапно сграбчи момичето за ръката.
– Чакай малко… Какви са тези синини? – подозрително попита Надя, взирайки се в лицето й.
Девойката не издържа и се разплака:
– Мъжът ми беше уволнен, сега пие постоянно. Всяка вечер се прибира и ме бие. Вчера не издържах, грабнах детето и избягах. Но сега не знам къде да отида…
Надя въздъхна дълбоко и каза:
– Ясно. Добре, спри да плачеш. Хайде тръгвай с мен.
Момичето бе учудено, че непозната жена й предлага помощта си, но бе в безизходица и не можеше да откаже.
Надя заведе момичето и бебето в дома си, даде им горещ чай и след това твърдо заяви:
– Остани тук, колкото ти трябва. Пенсията ми е напълно достатъчна, определено ще стигне и за трима ни. На мен ще ми носите само радост, ще ми бъде забавно с компания.
На следващата сутрин съседите, както обикновено, чакаха любимия рок на Надя да загърми от прозорците на къщата й, но всичко бе подозрително тихо. Съседката Марина започна да се тревожи: какво се е случило с Надя? След като музиката не зазвуча до седем и половина, тя реши да отиде да я провери.
Когато Марина излезе на двора, някои от съседите запалваха колите си, приготвяйки се за работа. В този момент се отвори прозорец на първия етаж, Надя погледна навъсено и извика високо:
– Я тихо там! Бебето ми спи!
От този ден нататък Надя беше неузнаваема. От ексцентрична възрастна дама тя се превърна в истинска, мила и грижовна баба. Сърцето й сякаш се отвори за новата роля и сега тя щастливо се грижеше за младата майка и нейното дете, изпълвайки къщата с комфорт и топлина.
