Преди година, през пролетта на 2018 година, компанията Perpetual Guardian въвела четиридневна работна седмица, плащайки на служителите си заплата за 5 работни дни.
Впоследствие ръководителите обобщили този тест, който продължил 6 седмици и съобщило че компанията окончателно преминава към новата система.
Изследователите, които се занимавали с проверката на показателите в хода на експеримента, забелязали, че във всички офиси на Нова Зеландия сред работниците се снижили показателите за стрес и се подобрила работоспособността. Освен това, персоналът спрял да се оплаква от невъзможността да намери баланс между работата и личния живот.
Преходът към новата система в Perpetual Guardian ще е по желание. Работниците могат да останат и на 5 работни дни: тогава ще им е позволено да идват на работа по-късно и да си тръгват по-рано, за да не попадат в задръствануе и да имат време за себе си.
Министърът на трудовите отношения на Нова Зеландия Йън Лис-Халоуей нарекъл 4-дневната работна седмица „много интересна“.
Този експеримент повдига много въпроси за производителността на труда и дългия работен ден, както и за отношението към почасовата работа.
Едно вече е ясно: повечето дълги работни часове не значат задължително повече производителност.
Например Южна Корея има един от най-ниските показатели за производителност на труда сред страните в ОИСР, въпреки дългите работни часове. аналогична е ситуацията и в Европа: в Гърция едва ли не работят най-много от всички, но производителността в БВП за час труд е много ниска.
Япония е друг пример за страна, където културата на дългите работни часове не води до ръст на производителността.
