С всеки изминал ден все повече хора се оплакват от проблеми с мозъчната дейност – от нарастваща разсеяност (т.е. неспособност да концентрират вниманието си, да си съберат мислите за решаване на проблеми), от трудности при запомняне на информация, от физическа неспособност да се четат дълги текстове, да не говорим за книги.
И те молят да им дадат нещо за подобряване на мозъчната дейност като цяло и паметта в частност. Освен това, колкото и да е парадоксално, този проблем е характерен не само и не толкова за по-възрастните хора, чиито мозъци се предполага, че са отслабени от възрастта, а за хората на средна възраст и под средната възраст.
В същото време мнозина дори не се интересуват защо се случва това – те автоматично го отдават на стрес, умора, нездравословна среда, същата възраст и т.н., въпреки че всичко това дори не е причината.
Сред моите пациенти има такива, които са далеч от 70, но нямат никакви проблеми нито с паметта, нито с мозъчната дейност. И така, каква е причината?
А причината е, че въпреки всякакви аргументи, никой категорично не иска да се откаже от така наречената постоянна, денонощна „връзка с информацията“.
С други думи, ускорената загуба на мозъчните ви функции започна в онзи много важен ден, когато решихте да бъдете постоянно „онлайн“. И няма значение дали сте били принудени да направите това заради работа, умора от безделие или елементарен страх да не сте „на ниво“, т.е. страх да не бъдете заклеймени като черна овца, ексцентрик сред себеподобните.
Как ни вредят модерните джаджи
Още през 2008 г. беше известно, че средният интернет потребител чете не повече от 20% от текста на страницата и избягва големите абзаци по всякакъв възможен начин!
Нещо повече, специални проучвания показват, че човек, който е постоянно свързан с мрежата, не чете текст, а го сканира като робот – изтръгва разпръснати данни отвсякъде, непрекъснато скача от едно място на друго и оценява информацията изключително от позицията на „споделяне“, т.е. „Може ли това „откровение“ да бъде препратено на някого?“
Но не с цел обсъждане, а предимно с цел предизвикване на емоции под формата на анимирано „оригване“, придружено с кратки реплики и възклицания в SMS формат.
По време на изследването се оказа, че страниците в интернет, както вече споменахме, не се четат, а се преглеждат по модел, напомнящ латинската буква F.
Потребителят първо чете първите няколко реда от текстовото съдържание на страницата ( понякога дори изцяло, от началото до края), след това прескача до средата на страницата, където чете още няколко реда (като правило само частично, без да чете реда до края), след което бързо слиза до най-отдолу на страницата – за да види „как свършва“.
В червено – са областите, където вниманието на читателя се задържа най-дълго.
В жълто – зоните за бързо гледане. Сините и сивите зони изобщо не се четат.
Следователно най-ефективният начин за представяне на информация на обикновения интернет потребител е да се показва информация под формата на обърната пирамида (т.е. според принципа „колкото по-ниско, толкова по-малко“) със задължително подчертаване на ключови думи (така че потребителите на информация разбират кое е важно и кое не е много) и разкриване на не повече от една мисъл на параграф.
Това е единственият начин да задържите вниманието си върху страницата възможно най-дълго. Ако, докато слизате по страницата, плътността на информацията не намалява или, дори по-лошо, се увеличава (както например в тази статия), тогава само няколко души остават на такива страници.
Личното ми мнение като лекар
Интернет е истински наркотик. И когато го опита, той става зависим за цял живот – зависимостта от наркотици не може да бъде излекувана.
От проблеми с възприемането на информация се оплакват хора от всякакъв ранг и специалност – от висококвалифицирани университетски преподаватели до сервизни работници, които поддържат перални машини.
Такива оплаквания могат да се чуят особено често в академична среда, т.е. от тези, които поради естеството на работата си са принудени да общуват тясно с хората ежедневно (преподават, изнасят лекции, полагат изпити и т.н.) – те съобщават, че нивото на уменията за четене и възприятие на тези, с които им се налага да работят, от година на година пада все по-ниско.
Повечето хора имат огромни трудности при четенето на големи текстове, да не говорим за книги. Дори публикациите в блогове, по-дълги от три или четири абзаца, вече изглеждат за повечето твърде трудни и досадни за разбиране и следователно скучни и не заслужават дори основно разбиране.
Получава се порочен кръг – няма смисъл да се пише много, тъй като почти никой няма да го прочете, а намаляването на обема на предаваните мисли води до още по-голямо обедняване не само на читателите, но и на писателите. В резултат на това имаме това, което имаме – масова тъпота.
Дори хора с (в миналото) добри умения за четене казват, че след цял ден сърфиране в интернет и маневриране из десетки и стотици имейли, те физически не могат да започнат дори много интересна книга, защото четенето само на първата страница се превръща в истинско мъчение.
Четенето просто „не работи“, на първо място, защото:
а) Не мога да се насиля да спра да сканирам текста, търсейки ключови думи в него
б) сложният синтаксис, характерен за повечето класически, високосъдържателни или интензивни произведения, е напълно недостъпен, което напълно липсва при обмена на телеграфни „SMS оригвания“.
В резултат на това едно изречение трябва да се препрочита няколко пъти!
Но това не е всичко. Поради постоянната връзка с интернет такива човешки умения като способността да се върнете към някога смислена информация, да анализирате прочетеното и да свържете въображението рязко се влошават. Още по-лошото е, че в 80% от случаите хората отиват в интернет за съмнително забавление или оттам получават информация, която има не само нулева, но и отрицателна културна стойност.
В същото време повечето хора (особено младите хора) са толкова привързани към своите джаджи, че ако заплашат да бъдат изключени от мрежата поне за един ден, изпитват не само психическа депресия, граничеща с паника, но и истинско физическо оттегляне, напомня за наркомания. Ако не ми вярвате, се опитайте да си изключите лаптопа за 2-3 дни.
Съществува мнение, което аз напълно споделям, че способността за ефективно възприемане на сложни текстове и четене на сложна литература скоро ще се превърне в елитна привилегия, достъпна само за специална каста хора. Тази идея не е нова, тъй като Умберто Еко в романа си „Името на розата“ предложи в библиотеката да бъдат допускани само тези, които могат и са готови да възприемат комплексни знания. А всички останали ще могат да четат само табели и интернет.
Има само едно нещо, което може да го спре – спиране на потока от всякакъв вид информационен боклук в системата за обработка и ежедневно натоварване на мозъка с така наречената „полезна информация“.
Този процес е изключително труден, а за много хора е напълно невъзможен. За мнозина влакът, както се казва, вече е заминал.
Още веднъж накратко:
1. Джаджите, които осигуряват постоянната ви връзка с информация/интернет – смартфони, айпади и т.н., без които вече не можете да отидете дори до тоалетна – ви правят на практика идиот с муден, апатичен, едва мислещ мозък, който не е в състояние да мисли и анализира.
Но, като всеки наркоман, вие, разбира се, сте убедени в обратното – че тези устройства правят живота ви нереално ярък, богат, удобен и т.н., а вие лично сте „силно напреднала личност“, която винаги е наясно с всичко.
2. Благодарение на тези устройства мозъкът ви получава непрекъснат поток от всякакъв вид боклук денонощно, който замърсява вашия „бордов компютър“ толкова много, че сте подходящи само за извършване на най-примитивната, нискоквалифицирана работа.
Не сте в състояние да говорите, пишете или четете съгласувано – речта ви е тромава и пълна с думи-паразити.
Когато разказвате на някого за нещо, вие трудно намирате правилните думи, а когато слушате някого, бързо губите нишката на разговора и започвате да се отегчавате и да се прозявате.
Не можете да пишете, защото започвате да правите грешки в почти всяка дума и дори не знаете приблизително как да използвате препинателни знаци. Но вие сте страхотни в правенето на селфита (и други боклукчийски снимки).
3. Накратко, чуйте лошите новини: мобилните комуникации трябва да се използват само в СПЕШНИ СИТУАЦИИ.
4. И накрая, трябва да се научите отново как да четете книги. Истински хартиени книги – разбирате ли?
Не се взирайте в таблета си с с часове със слепи очи, а четете книги. Ще бъде трудно, но опитайте. Няма нужда да се насилвате – на първия ден прочетете половин страница, на следващия – цяла страница, на третия ден – 1,5 страници и т.н.
Имайте предвид, че тялото ще се съпротивлява на това по всякакъв начин – ще му се гади, ще се разпада и ще се изкушава да направи каквото и да било, стига мозъкът да не се напряга.
