Неизвестно как попаднах в ситуация, която след това се отрази на бъдещето ми.
В магазина забелязах жена с малко дете – очарователно момиченце на около пет-шест години. Носеше ярко жълт шал на лилави точки и красива шапка.
Майката търсеше нещо сред стоките на промоции и отстъпки, а малкото гледаше много внимателно и с известна тъга рафтовете с флумастери, ластици и фиби.
Тя ги взимаше в ръце, поглеждаше ги и ги връщаше обратно. Видях, че тя наистина искаше въпросните неща, но не смееше да си ги пожелае от майка й. Майка й също видя това и каза на момиченцето със същата тъга:
— Миличко, съжалявам, но не мога да ти купя тези неща в момента. Имам много малко пари.
В отговор момичето замъчла, кимна и продължи да разглежда рафтовете, докато майка й избираше какво да вземе на промоция.
Стана ми много мъчно за малката. Твърдо реших, че ще купя на това момиче всичко, което гледа с такава любов, че и дори повече.
След като избрах пластелин, книжки за оцветяване, флумастери, моливи, фиби, ластици, албум и тефтер с цветни химикалки за момичето, се запътих към касата, мислейки как да дам покупките на майката и момичето без да ги обидя.
С тези притеснения се обърнах към касиерката. Жената ме разбра, подкрепи ме и се оказа много креативна.
Тя предложи следната идея: да оставя торбичката с подаръците на касата, а тя ще каже на майката и детето, когато дойдат, че днес има промоция в магазина. Всеки, който дойде с нещо жълто, получава подарък от магазина.
Така и направихме. Когато жената и дъщеря й се приближиха и започнаха да плащат за стоките си, касиерката каза за „промоцията“ и даде на момичето торбичката.
Майката беше много щастлива, а момичето дори се разплака. Гледах това зад един от рафтовете. Сърцето ми се стопи от радост, че зарадвах това слънчице.
Изминаха две години от ситуацията с момиченцето и „екшъна” в магазина. Започнах да изпитвам сериозни финансови затруднения, след като ми се стовари някаква поредица от провали и препятствия в живота ми.
Бях уволнена от работа и изгонена от квартирата ми, защото нямах пари да плащам наема.
С част от последните си останали пари реших да изпия едно кафе. Но забелязах павилион с лотарийни билети близо до кафенето. Реших – да става какво ще да става. С последните си пари си купих не кафе, а билет от лотарията. И спечелих доста прилична сума. Бих казала повече от прилична.
Тези пари ми помогнаха да си стъпя отново на краката. От тях успях да живея спокойно, докато си намеря нова работа и започна да изкарвам пари.
Така разбрах, че всички добри неща определено ще се върнат при вас.Защото такъв е законът на кармата.
